Майкл Коннелли - Боговете на вината

Заседателната зала имаше огромен прозорец, който гледаше към останалата част от помещението. Докато минавах през празното пространство, видях целия екип събран около масата и скупчен около нещо. Предположих, че е кутия с понички от заведението на Боб — Лорна редовно носеше на събранията понички.

— Извинявайте за закъснението — казах, когато влязох.

Сиско извърна едрото си тяло от масата и видях, че хората ми не са се скупчили около понички. На масата имаше златно кюлче: грееше като слънце, издигащо се над планините сутрин.

— Не ми прилича на половин килограм — казах.

— Повече е — отвърна Лорна. — Поне килограм.

— Значи той си мисли, че отиваме заедно към процес — обади се Дженифър.

Усмихнах се и погледнах бюфета покрай лявата стена на стаята. Там Лорна бе наредила кафето и поничките. Оставих куфарчето на заседателната маса и отидох да си налея кафе. За отскок имах нужда от инжекция кофеин повече отколкото от златото.

— Как сте? — попитах с гръб към тях.

Чу се хор от гласове, които съобщаваха, че са добре. С чаша кафе в едната ръка и поничка с глазура в другата седнах на масата. Беше трудно да се съсредоточиш върху нещо друго освен златото.

— Кой го донесе? — попитах.

— Дойде с брониран камион — докладва Лорна. — От някакво място, наречено Златен депозитар. Ла Кос е наредил доставката от затвора. Трябваше да се подпиша на три места. Донесе го въоръжен гард.

— Колко струва кило злато?

— Около петдесет и четири хиляди — каза Сиско. — Току-що проверихме.

Кимнах. Ла Кос ми бе дал повече от два пъти от това, което бях поискал. Харесваше ми.

— Лорна, знаеш ли къде е „Сейнт Винсънт Корт“ в центъра?

Тя поклати глава.

— В бижутерския квартал. До кръстовището на Седма и Бродуей. Там има няколко търговци на едро на злато. Занесете със Сиско кюлчето там и го продайте — стига да е истинско злато. Веднага щом го превърнете в пари, ми прати съобщение. Ще дам на Ла Кос фактура.

Лорна погледна Сиско и каза:

— Отиваме веднага след срещата.

— Добре. Какво друго? Донесе ли папката на Глория Дейтън?

— Папките — поправи ме тя, посегна към пода и вдигна купчина, висока поне педя.

Бутна папките през масата към мен, но аз ловко ги пренасочих към Дженифър.

— Бълокс, за теб са.

Дженифър се намръщи, но прилежно посегна към папките. Беше вързала тъмната си коса на конска опашка и изглеждаше много делово. Знаех, че въпреки че се мръщи, винаги би приела да работи по убийство. Освен това бях сигурен, че мога да разчитам на нея.

— И какво да търся във всичко това? — попита тя.

— Все още не знам. Искам още едни очи да прегледат папките. Искам да се запознаеш с делата на Глория Дейтън. Да ги научиш наизуст. Сиско работи по профила й в годините след тези случаи.

— Добре.

— И в същото време искам да направиш и нещо друго.

Тя отвори бележника си.

— Какво?

— Някъде в последната папка ще намериш бележки от предишния ми детектив Раул Левин. В тях става въпрос за наркопласьор и местонахождението му в хотел. Името му е Хектор Аранд Мойя. Беше от картела Синалоа и федералните го търсеха. Искам да извадиш всичко за него. Доколкото си спомням, получи доживотна присъда. Разбери къде е и какво прави.

Дженифър кимна, но след това каза, че не схваща логиката на задачата.

— Защо ни е този наркопласьор?

— Глория го предаде, за да получи споразумение. Човекът се срути от високо и в някакъв момент може да се наложи да търсим алтернативни хипотези.

— Ясно. Димна завеса.

— Виж какво можеш да откриеш.

— А дали да не започна с Раул Левин? Може да си спомни нещо за Хектор.

— Добра идея, но няма как. Мъртъв е.

Видях как Дженифър хвърли поглед към Лорна и как Лорна я предупреди с очи да остави тази тема.

— Дълга история, някой път ще ти я разкажа — добавих.

Настъпи мрачно мълчание.

— Добре, ще видя какво мога да намеря — каза Дженифър.

Обърнах се към Сиско.

— Сиско, какво научи?

— Засега няколко неща. Първо, ти каза да проверя Глория за времето след последното ви дело. Направих го през всички обичайни канали, през интернет и лични контакти. Оказва се, че няма и следа от нея след това. Ти каза, че е заминала за Хаваите, но ако е така, тя никога не е взела шофьорска книжка, нито е пращала сметки, нито си е прекарала кабелна телевизия или купувала собственост на никой от островите.

— Каза, че отива при приятел — обясних аз. — Някой, който щял да се погрижи за нея.

Сиско сви рамене.