Майкл Коннелли - Боговете на вината

Глория бе проект, клиент, за когото ми пукаше отвъд обичайните граници на отношенията адвокат — подзащитен. Не мога да кажа защо се случи така, само помня, че имаше скръбна усмивка, сардонично остроумие и песимистично себепознание, които ми изглеждаха привлекателни. Бях я защитавал поне шест пъти. Във всичките случаи ставаше въпрос за проституция, наркотици, подтикване към проституция и подобни. Тя бе дълбоко потънала в този начин на живот, но ми се струваше, че заслужава шанс да се издигне над него и да избяга. Не съм герой, но направих каквото можах за нея. Вкарах я в досъдебни рехабилитационни програми, защитени домове, терапии, дори веднъж я записах в градския колеж на Лос Анджелис, след като заяви, че има интерес към писането. Нищо не помагаше. Не минаваше и година и пак ми се обаждаше. Отново я бяха арестували и имаше нужда от адвокат. Лорна взе да ми намеква, че трябва да я отрежа или да я предам на друг колега, че тя е изгубена кауза. Но не можех да го направя. Истината беше, че ми харесваше да познавам Глория Дейтън или Глори Дейс 2 2 Буквално: славни, честити дни. — Б.пр. , както бе известна в професионалните си среди тогава. Имаше изкривена представа за света, която отиваше на кривата й усмивка. Дива котка, която не позволяваше на никой друг освен на мен да я опитоми.

В отношенията ни нямаше нищо романтично или сексуално. Не. Всъщност дори не съм сигурен дали бихме могли да се наречем приятели. Но ми пукаше за нея и затова ме заболя, като разбрах, че е мъртва. През последните седем години си бях мислил, че се е измъкнала, че съм й помогнал. Бе взела парите, които й дадох, и бе отлетяла за Хаваите, където твърдеше, че има стар клиент, готов да я приеме и да й помогне да започне отначало. От време на време получавах картички, понякога и на Коледа. Във всичките ми пишеше, че е добре и е чиста. Те ме караха да се чувствам все едно съм постигнал нещо, което рядко се удава на съдебните зали и коридорите на закона. Че съм променил нечия житейска посока.

Затворих бавно лаптопа и казах на Ърл да ме откара у дома. След това се обадих на Лорна и я помолих да организира събрание на целия личен състав следващата сутрин. Андре ла Кос щеше да се яви в съда, за да му прочетат обвинението, някъде между 10 и 12 часа. Исках да се срещна с екипа си и да задвижа нещата преди това. Казах й да извади целия архив на Глория Дейтън и да го донесе.

— Защо ти е архивът на Глория? — попита тя.

— Защото тя е жертвата — отвърнах.

— О, боже, сигурен ли си? Сиско ми каза друго име.

— Сигурен съм. Ченгетата още не знаят, но е тя.

— Съжалявам, Мики. Знам, че я… харесваше.

— Да, така е. Тъкмо наскоро си мислех за нея и възнамерявах да отида до Хаваите, когато затворят съдилищата за Коледа. Щях да й се обадя, като стигна там.

Лорна не каза нищо. Бях измислил пътуването до Хаваите, за да преживея празниците без детето си. Но отхвърлих идеята с надеждата, че нещата ще се променят. Че може би на Коледа ще получа обаждане и покана за вечеря. Ако отидех до Хаваите, щях да пропусна тази възможност.

— Виж какво — казах, след като се изтръгнах от мислите си. — Сиско при теб ли е?

— Не. Мисля, че отиде до дома на жертвата… имам предвид Глория… за да види какво може да научи.

— Добре, ще му се обадя. До утре.

— О, Мики, почакай. Искаш ли и Дженифър да дойде на събранието? Мисля, че утре има две явявания в съда.

— Да, на всяка цена. Ако съвпада с делата й, виж дали не можеш да накараш някой от рицарите джедаи да я замести.

Бях наел Дженифър преди няколко години направо от юридическия факултет на Югозападния университет и тя се занимаваше с процъфтяващата ни практика с клиенти с предсрочно изискуеми ипотеки. Тя бе позападнала напоследък за сметка на криминалните дела, но Дженифър все още имаше доста случаи. Беше се оформила група адвокати, които редовно се занимаваха с ипотеки и ходеха на обеди и вечери, за да си обсъждат истории и стратегии. Наричаха се рицарите джедаи и лоялността на ордена им се простираше дотам, да се заместват в съда, когато не можеха да насмогнат.

Бях сигурен, че Дженифър не би имала нищо против да пропусне дело за ипотека заради тежко престъпление. Когато я наемах, ми каза, че иска да направи кариера в наказателното право. А напоследък ми намекваше с мейлите си и на събранията ни веднъж на две седмици, че е време да наема някой, който да поеме ипотеките, за да може тя да се захване по-сериозно с наказателни дела. Аз се опъвах, защото наемането на още един човек щеше да ме приближи до нуждата от традиционна уредба на практиката с кантора, секретарка, копирна машина и така нататък. Не ми харесваше идеята да се закотвя под покрив сред тухли и хоросан. Предпочитах да работя от задната седалка на лимузината и напълно свободен.