Майкл Коннелли - Боговете на вината

Пак придърпа компютъра към себе си и пусна паралелни записи. Те бяха от различни камери и бяха синхронизирани по таймкод. Видяхме как Глория пресича фоайето, а мъжът с шапката я следи. Шапката му се завъртя, докато тя отиваше към другия край на помещението. Изчака я да слезе от осмия етаж и я проследи навън след внезапното й отбиване до рецепцията.

Шоуто свърши и Сиско затвори лаптопа.

— Е, кой е той? — попитах.

Сиско разпери ръце. Размахът им беше почти два метра.

— Всичко, което мога да ти кажа, е, че не работи в хотела.

Станах и закрачих покрай масата. Чувствах прилив на енергия. Мъжът с шапката беше загадка, а загадките винаги са в полза на защитата. Те са въпросителни, които водят до разумно съмнение.

— Знаеш ли дали полицаите вече са били в хотела? — попитах.

— До снощи — не — отвърна Сиско. — Вече са представили разследването си на прокуратурата. Вероятно не им пука какво е правила в часовете преди убийството.

Поклатих глава. Беше глупаво да подценяваме обвинението.

— Не се тревожи, ще се заинтересуват.

— Възможно ли е да е работил за Глория? — попита Дженифър. — Да й е нещо като охрана?

Кимнах.

— Добър въпрос. Ще питам клиента си, когато го видя, преди да се яви в съда. Освен това ще го питам и за лимузината, която я взе. Ще видя дали е имала постоянен шофьор. Но има нещо в този… този запис, което не се връзва. Няма как този човек да е работил за нея. Той сякаш знае, че има камери, и затова е нахлупил шапката си толкова ниско. Не иска да бъде заснет.

— Освен това е бил там преди тя да дойде — добави Сиско. — Чакал я е.

— Държи се, сякаш знае, че тя ще се качи и после веднага ще слезе — обади се и Лорна. — Знаел е, че горе в стаята няма никой.

Спрях да крача и посочих затворения лаптоп на Сиско.

— Той трябва да е — казах. — Онзи, който й се е обадил. Той е Даниъл Прайс. Трябва да открием кой е.

— Може ли да се намеся? — попита Дженифър.

Кимнах и й дадох думата.

— Преди да се разгорещяваме толкова около мистериозния мъж с шапката, да си спомним, че клиентът ни е признал пред полицията, че е бил в апартамента на жертвата заедно с нея след като този човек я е следил и освен това се е скарал с нея и я е хванал за гушата. Така че преди да се тревожим какво се е случило преди той да отиде в апартамента й, не е ли по-добре да се разтревожим какво е направил или не е направил Ла Кос, когато е бил в дома й?

— Всичко е важно — отвърнах бързо. — Но трябва да се провери. Ще се наложи да намерим този човек и да видим какви ги е вършил. Сиско, можеш ли да разшириш малко търсенето? Този хотел е на Родео Драйв. Там трябва да има още камери. Може би ще можем да проследим мъжа до някоя кола и да видим номера й. Тази следа още не е напълно изстинала.

Сиско кимна и каза:

— Почвам веднага.

Погледнах си часовника. Трябваше да тръгвам към съда.

— Добре, какво друго?

Всички мълчаха. Накрая Лорна вдигна ръка.

— Какво, Лорна?

— Просто да те подсетя, че днес в два са досъдебните преговори в трийсети участък за Рамзи.

Простенах. Още една от звездните ми клиентки, Диърдри Рамзи, бе обвинена в подпомагане на престъпление и още много неща в един от най-странните случаи, които някога се бяха падали не само на мен, но и на който и да било друг адвокат. Тя привлече общественото внимание като жертва на един ужасен обир в универсален магазин. Според първоначалните съобщения двайсет и шест годишната жена била една от четиримата клиенти и двамата служители вътре, когато нахлули двама тежковъоръжени маскирани мъже. Всички клиенти и служители били отведени в един склад и заключени там. След това обирджиите разбили касата с щанга. След което обаче влезли в склада и казали на заложниците да им дадат портфейлите си и всичко ценно и да се съблекат. Докато единият стоял на пост, другият изнасилил Рамзи пред всички. След което мъжете избягали с 280 долара, две кутии бонбони и личните вещи на жертвите. Престъплението остана неразкрито с месеци. Общината предложи награда от 25 хиляди долара за информация, която би довела до арест, а Рамзи заведе дело срещу корпорацията собственик на магазина, като ги обвиняваше, че не са се погрижили за сигурността на клиентите си. И тъй като те не искаха Рамзи да свидетелства пред съдебни заседатели за случилото се, бордът на директорите в Далас гласува да се споразумее с нея и й плати 250 000 долара обезщетение.

Парите имат склонността да разрушават връзките. Две седмици след като Рамзи взела хилядарките, в полицията се обадила жена и попитала дали общината още дава наградата и когато й отговорили утвърдително, разказала изненадваща история. Оказало се, че истинската цел на обира била обезщетението от четвърт милион долара, а изнасилвачът обирджия бил приятелят на Рамзи Тарик Ъндъруд. Изнасилването било част от сложна измама, която според свидетелката била измислила самата Рамзи.