Майкл Коннелли - Боговете на вината

Жената, която се обадила, била най-добрата приятелка на Рамзи, която се почувствала изоставена, след като върху дружката й се изсипали несметни богатства. След като съдът разреши подслушване на телефоните им, Рамзи, приятелят й и съучастникът му в обира скоро бяха арестувани. На Ъндъруд беше назначен служебен защитник, което означаваше, че Рамзи не може да получи такъв, и делото й бе предадено на мен. Беше случай, от който нямаше да изкарам много пари, и имаше малка вероятност да спечеля, но Рамзи отказваше споразумение. Искаше съдебен процес и нямах друг избор, освен да й го дам. Очертаваше се грозен край.

Напомнянето за тези преговори уби инерцията, която бях набрал. Стенанието ми не остана незабелязано за Лорна и тя предложи:

— Искаш ли да се опитам да го отложа?

Замислих се. Изкушението беше голямо.

— Искаш ли да го поема аз? — предложи Дженифър.

Разбира се, че тя искаше. Би поела всяко наказателно дело, което й дам.

— Не, случаят е заплетен — казах. — Не мога да ти го дам. Лорна, виж какво можеш да направиш. Искам днес да се занимавам с Ла Кос, стига да мога.

— Ще ти се обадя.

Останалите или си взимаха последна поничка, или вече тръгваха към вратата.

— Значи така. Всички си имате задачи и никой не знае какво ще правим по това дело — казах аз. — Ще държим връзка. Обаждайте ми се за всичко, което научите.

Взех си още една чаша кафе и излязох последен. Ърл ме чакаше с колата на задния паркинг. Казах му да кара към съда в центъра и да избягва магистралата. Исках да стигна там навреме и да мога да поговоря с Ла Кос, преди да го изправят пред съдията.

Имах петнайсет минути с клиента си преди да го отведат в съдебната зала заедно с още няколко задържани. Намираше се в претъпкана клетка до залата и трябваше да се наведа чак до решетката и да шепна, за да не ме чуят другите.

— Андре, нямаме много време — казах. — След няколко минути ще те заведат в съдебната зала и ще те изправят пред съдията. Всичко ще мине бързо и няма да боли, ще ти прочетат обвинението и ще определят дата за следващото заседание.

— Няма ли да ме питат дали се признавам за виновен?

— Не, не още. Това е просто формалност. След като те арестуват, имат четирийсет и осем часа, за да те заведат в съда и да задвижат нещата. Ще мине много бързо.

— А пускането под гаранция?

— Няма как, освен ако кюлчето, което ни прати, не е едно от многото, които притежаваш. Обвинен си в убийство. Ще ти определят гаранция, но тя ще е минимум два милиона, може дори два и половина. Това значи, че трябва да внесеш двеста хиляди. Имаш ли толкова злато? И няма да ти ги върнат, нали знаеш?

Той удари челото си в решетката, която ни разделяше, и го притисна към нея.

— Не мога да понасям това място!

— Знам. Но в момента нямаш избор.

— Каза, че можеш да ме вкараш в друго отделение.

— Да, мога да го направя. Само кажи и ще ти издействам да те изолират.

— Направи го. Не искам да се връщам там.

Наведох се и му прошепнах:

— Да не ти се е случило нещо нощес?

— Не, но онези типове там са животни. Не искам да съм при тях.

Не му казах, че независимо къде го преместят в затвора, все няма да му хареса. Животните в затвора са навсякъде.

— Ще повдигна въпроса пред съдията — обещах му. — Сега обаче искам да те питам някои неща, преди да влезем, става ли?

— Давай. Получи ли златото?

— Да, получих го. Повече е, отколкото поискахме, но ще използваме всичко за защитата ти и ако остане нещо, ще ти го върнем. Написал съм ти фактура, но не мисля, че ще искаш да разнасяш в мъжкия централен затвор листче, което показва колко пари имаш.

— Прав си. Задръж го у теб засега.

— Добре. А сега въпросите. Да знаеш Жизел да е имала охрана?

Той поклати глава, сякаш не бе сигурен, но после каза:

— Имаше аларма против крадци, но не знам дали някога я е използвала. Аз…

— Имам предвид хора. Нещо като бодигард, човек, който да я пази, когато отива на повиквания, срещи или както там ги наричате?

— О, не, или поне не ми е казвала. Имаше шофьор и можеше да му се обади, ако има проблем, но той обикновено оставаше в колата.

— Точно щях да те питам за шофьора. Кой е той и как мога да се свържа с него?

— Казва се Макс и й беше приятел. През деня работеше нещо друго, а вечер возеше нея. Тя работеше основно вечер.

— Макс кой?

— Не му знам фамилията. Дори не съм го виждал. Тя го споменаваше от време на време. Казваше, че й е охранител.

— Но не е ходил с нея при клиентите, така ли?