Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Щом казваш.

— И запомни: можеш да говориш с когото си поискаш за адвоката си, но не разговаряй с никого за делото си. Ама с никого! Иначе думите ти ще се върнат и ще те ухапят по задника. Обещавам ти го.

— Разбрах.

— Добре.

Захранването на правораздавателната система започва с първото изправяне пред съда. Тогава уловените в мрежата се предават на пазара.

Излязох от ареста и нагазих в тресавището, пълно с адвокати, прокурори, детективи и всякакъв помощен персонал, които изпълняваха танц без предварителна хореография пред съдия Мери Елизабет Мърсър. Нейната работа беше да гарантира, че всеки арестуван за престъпление ще бъде бързо информиран какви са обвиненията срещу него и ще му бъде назначен защитник, ако той не се е погрижил сам за това. На практика това означава, че всеки обвиняем има по няколко минути пред съдията, преди да започне дългото му и обикновено мъчително пътуване през системата.

Банките на адвокатите в този вид съдилища са големи като заседателни маси — направени са така, че на тях да могат да седнат няколко защитници, които чакат клиентите им да бъдат повикани.

Още колеги се навъртаха около заграждението вляво от съдийската катедра, където водеха обвиняемите от ареста на групи по шест. Стояха до клиентите си, докато им четяха обвиненията и им насрочваха следващо изслушване, на което те формално щяха да заявят дали се признават за виновни, или не. За външните хора — а сред тях бяха и самите обвиняеми и семействата им, насядали по дървените пейки в залата — е трудно да следят и да проумеят какво се случва. Разбират само, че така работи съдебната система, която оттук нататък ще ръководи живота им.

Отидох до банката на пристава, на която бе списъкът с арестантите. Първите трийсет имена бяха зачертани. Съдия Мърсър явно действаше много ефективно през сутрешната си смяна. Видях името на Андре ла Кос срещу номер трийсет и осем. Това означаваше, че преди неговата група има още една. А на мен ми даваше време да намеря място, на което да седна и да си проверя съобщенията.

Всичките девет стола на адвокатската маса бяха заети. Огледах редицата столове покрай заграждението, което отделяше галерията за публиката от работната зона на залата, и забелязах един празен. Тръгнах натам и чак тогава видях човека, до когото щях да седна. Не беше адвокат, а ченге, и с него имахме обща история, за която случайно бе станало дума тази сутрин на събранието на фирмата. Той също ме позна и направи физиономия, когато се настаних до него.

Зашепнахме си, за да не привличаме вниманието на съдията.

— Виж ти! Самият Мики Устата, големият съдебен оратор и защитник на кретени.

Направих се, че не съм го чул. Свикнал съм с подобни реплики от ченгета.

— Детектив Ланкфорд, отдавна не сме се виждали.

Лий Ланкфорд работеше в отдел „Убийства“ в полицейския участък на Глендейл и бе разследвал убийството на предишния ми детектив Раул Левин. Причините за гримасата му, обидите и напрежението, което очевидно съществуваше между нас, бяха много. Първо, у Ланкфорд имаше някаква вродена омраза към всички адвокати. След това, когато погрешно ме обвини в убийството на Левин, отношенията ни се изостриха. Разбира се, не станаха по-добри и когато накрая му доказах, че бърка, и разкрих убиеца вместо него.

— Много си се отдалечил от Глендейл — казах и извадих телефона си. — Не си ли ходите във вашия съд?

— Изостанал си от събитията, както обикновено, Холър. Вече не работя в Глендейл. Пенсионирах се.

Кимнах, все едно одобрявам, след това се усмихнах.

— Не ми казвай, че си минал на страната на противника. Да не работиш за някой адвокат?

Ланкфорд изглеждаше отвратен.

— Няма начин да работя за някой изрод като теб. Работя за прокуратурата. И между другото на голямата маса току-що се освободи място. Защо не отидеш да седнеш при своите си хора?

Нямаше как да не се усмихна. Ланкфорд не се бе променил през последните седем години, откакто не го бях виждал. Донякъде ми доставяше удоволствие да се заяждам с него.

— Не, благодаря, тук ми е добре.

— Щом казваш.

— Какво прави детектив Собел? Още ли е в участъка?

Навремето се разбирахме с партньорката на Ланкфорд. Тя поне не бе фрашкана с предубеждения като него.

— Още е там и е добре. Кажи ми кой от тези образцови граждани, дето ги водят с белезници, е твоят клиент днес?

— О, моят е в следващата група. Истински победител. Сводник, обвинен в убийството на едно от момичетата си. Направо да ти се скъса сърцето от тази история, Ланкфорд.