Майкл Коннелли - Боговете на вината

— Ами 2254? — попитах: имах предвид члена от наказателния кодекс, в който се предвижда петиция за личен протест пред съдия за незаконно задържане.

— Да, направил го е — каза Арънсън. — На базата на неефективна защита. Твърди, че адвокатът му не е преговарял за споразумение. И това е отхвърлено.

— Кой е му е бил адвокат по време на процеса?

— Някой си Даниъл Дали. Познаваш ли го?

— Да, познавам го, но се подвизава във федералните съдилища, а аз се старая да съм далеч от тях. Не съм го виждал в действие, но чувам, че е един от най-търсените.

Всъщност познавах Дали от „Фор Грийн Фийлдс“, където и двамата се отбивахме в петъците за по някое мартини преди уикенда.

— Е, нито той, нито който и да било друг би бил в състояние да постигне нещо повече с Мойя — каза Дженифър. — Сгромолясал се е жестоко и не е могъл да се вдигне. Вече е излежал седем години от доживотната си присъда и не се очертава да излезе.

— Къде е?

— Във Викторвил.

Федералният затвор във Викторвил е на 120 километра на север, разположен край военновъздушна база в пустинята. Не е най-доброто място, на което да прекараш остатъка от живота си. Казват, че ако пустинните ветрове не те изсушат, непрекъснатите гърмежи от преминаването на свръхзвуковата граница от самолетите в базата ще те подлудят. Точно това си мислех, когато Арънсън продължи:

— Май федералните не си поплюват.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами доживотна присъда за десет грама кокаин. Малко е жестоко.

— Да, жестоки са, когато се стигне до присъди. Затова не поемам дела във федерални съдилища. Не ми харесва да казвам на клиентите си да забравят всякакви надежди. Не обичам и да договарям споразумения с прокуратурата, а след това съдията да ги пренебрегне и да натика човека ми в миша дупка.

— Това случва ли се?

— Много често. Веднъж един… ъъъ, няма значение. Това е минало и не ми се занимава с него.

В момента мислите ми бяха погълнати от Хектор Аранд Мойя и как хубавичкото споразумение, което бях издействал за своя клиентка, го бе натикало във Викторвил с доживотна присъда. Дори не си бях направил труда да проследя случая, след като сключих сделката с прокурора на име Лесли Фейър. За мен това си беше просто още един в кюпа. Бързо споразумение: име на хотел и номер на стая срещу падане на обвинения срещу подзащитната ми. Глория Дейтън отиде да се лекува от наркомания, вместо да влезе в затвора, а Хектор Аранд Мойя бе заключен завинаги във федерален затвор, без да знае кой го е предал на властите.

Или знаеше?

Бяха минали седем години. Струваше ми се извън всякаква разумна логика Мойя да е успял да си отмъсти на Глория Дейтън от федералния затвор. Но колкото и невероятна да беше идеята, можеше да се окаже полезна при защитата на Андре ла Кос. Моята работа бе да накарам съдебните заседатели да се разколебаят относно тезата на обвинението. Да подтикна поне един бог или една богиня на вината да се замислят и да си кажат: „Хей, чакай малко, ами онзи тип там, в пустинята, който гние в затвора заради тази жена? Може би…“.

— Намери ли в електронния архив някакво искане за разкриване на свидетел или отказ заради липса на основание? Нещо такова?

— Да, това е част от първото обжалване заради процесуална грешка: съдията е отказал молба за разкриване на тайни информатори по случая.

— Той просто е стрелял на сляпо. Има само един таен информатор и това е Глория. А има ли нещо засекретено?

Съдиите обикновено засекретяват документи, споменаващи тайни информатори, но самите документи се завеждат в електронния архив под номера, така че е ясно, че съществуват.

— Не — каза Дженифър. — Само ДСД.

Досъдебният доклад за Мойя. Те винаги се засекретяват. Замислих се за миг.

— Добре, не искам да изоставяме тази нишка. Искам да видя протокола от обсъждането на тайния информатор и липсата на основание. Ще трябва да отидеш до Пасадина и да вземеш хартиените документи. Кой знае? Може да извадим късмет и вътре да има нещо, което да ни свърши работа. Държавната агенция по наркотиците и ФБР е трябвало в някакъв момент да свидетелстват как са стигнали до този хотел и до тази стая. Искам да знам какво са казали.

— Мислиш, че Глория е била разкрита?

— Би било прекалено лесно и прекалено немарливо. Но ако се споменава за конкретен таен информатор, може и да ни отвори работа. Също така поискай досъдебния доклад. Може би след седем години ще ти дадат да го видиш.

— Едва ли. Тези неща би трябвало да останат засекретени завинаги.