Майкл Коннелли - Боговете на вината

— А, ясно. Добре, там съм. Значи към един?

— Ще дойда.

— Ще запазя маса и ще те чакам.

Затворих и казах на Ърл къде отиваме, след това се обадих на Лорна, за да видя дали е успяла да отложи ангажимента ми за два часа.

— Не — отвърна тя. — Патриша каза, че съдията иска това да й се разкара от графика. Никакви отлагания повече, Мики. Иска те в кабинета си в два.

Патриша беше асистентката на съдия Компаниони. Всъщност тя ръководеше залата и графика и когато кажеше, че съдията иска да придвижи случая, на практика това означаваше, че го иска Патриша. Беше й писнало от постоянните отлагания, които исках, докато се опитвах да убедя клиентката си да приеме споразумението, което й предлагаше прокуратурата.

Замислих се за миг. Дори Стейси Камбъл да дойдеше навреме — на което знаех, че не мога да разчитам, вероятно нямаше начин да измъкна от нея каквото ми трябваше и да се явя в съда в два. Можех да отложа срещата в „Препечена филийка“, но не исках. В момента мистериите около Глория Дейтън ме занимаваха изцяло. Исках да знам тайните, които се криеха зад лъжите й, и нямаше да се разсейвам с други случаи.

— Добре, обади се на Бълокс и виж дали все още може да ме замести.

— Защо, още ли си в съда?

— Не, движа се към Западен Холивуд, имам среща по случая на Дейтън.

— Имаш предвид на Ла Кос?

— Точно така.

— И Западен Холивуд не може да почака?

— Да, не може да почака, Лорна.

— Тя май все още има власт над теб, а? Дори и мъртва.

— Просто искам да знам какво се е случило. Затова искам веднага да се обадиш на Бълокс. Ще се чуем по-късно.

Затворих, преди да чуя проповедта за емоционалното ми обвързване с работата. Лорна винаги бе имала проблем с отношенията ми с Глория и не можеше да проумее, че те нямат нищо общо със секса. Че не съм хлътнал по някаква курва. Че става въпрос за това да откриеш някой, който споделя твоето виждане за света. Или поне така си мислех.

Обадих се на Дженифър Арънсън и тя ми каза, че работи в юридическата библиотека на Югозападния университет и преглежда папките на Глория Дейтън, които й бях дал сутринта.

— Опитвам се да се запозная с всичко случай по случай — обясни тя. — Освен ако не искаш да търся нещо конкретно.

— Не — отвърнах. — Намери ли записките за Хектор Аранд Мойя?

— Няма записки. Невероятно е, че помниш името му след седем години.

— Помня имена, някои дела, но не и рождени дни и годишнини. Това винаги ме вкарва в беля. Трябва да провериш какво се случва в момента с Мойя и…

— Това е първото, което направих. Започнах с онлайн архива на „Ел Ей Таймс“ и намерих няколко статии за случая. Предаден е на федерален съд. Ти каза, че си сключил споразумение с местната прокуратура, но федералните очевидно са взели делото после.

Кимнах. Колкото повече говорехме за този случай, толкова повече си го припомнях.

— Точно така, имаше федерална заповед. Районният прокурор сигурно се е издигнал покрай това, защото случаят с Мойя бе покрит и така федералните получиха предимство.

— И начин да му утежнят наказанието. Освен за трафик на наркотици е съден и за оръжие и така влиза в състава, който му осигурява доживотна присъда — и точно това е получил.

Помнех и тази част. Затвориха го до живот за няколко грама кокаин в хотелската му стая.

— Предполагам, че е обжалвал. Провери ли в PACER?

PACER е електронната публично достъпна федерална база данни със съдебни архиви. Дава бърз достъп до документи, заведени по някое дело. От нея се започва.

— Да, прегледах я и извадих всичко. Осъден е по член шести. След това има обжалване по всички точки — обичайната тотална атака на базата на недостатъчни доказателства, процесуални грешки и завишено наказание. Нищо не излиза извън Пасадина. Спира там.

Имаше предвид Апелативния съд, чието седалище за Южна Калифорния е в Пасадина на Саут Гранд авеню. Обжалванията от Лос Анджелис се завеждаха там и се гледаха от местни състави. Тричленката отхвърляше тези, за които смяташе, че няма основание, а по-големите прехвърляше нагоре на дванайсетчленен съдийски състав, който имаше юрисдикция над западната част от окръга. Това, че Мойя не е излязъл извън Пасадина, означаваше, че присъдата му е потвърдена от местния тричленен състав. Мойя бе ударил на камък. Следващият му ход би бил да подаде молба да се яви лично пред окръжния съд, да пледира, че не са събрани достатъчно доказателства за вината му, и да настоява да бъде освободен въпреки присъдата, но възможността да се отърве по този начин от затвора беше минимална. Като да вкара кош за три точки по време на последния съдийски сигнал. Последна надежда за нов процес, освен ако не се появи сензационно ново доказателство.