Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Лоринг слезе по стъпалата пред Пентагона, мислейки си за капитан трети ранг Томас Декер. Не беше сигурен какво точно интересува Хейвлок, но със сигурност знаеше, че не го е научил. След като бе изчел пълното кадрово досие на Декер, включително резултатите от многобройните атестации и проверки на физическото състояние, съхранявано във Военноморския отдел, Чарли реши да потърси старите си връзки тук и да напомни на някои хора, че му дължат услуга. Под предлог, че се обсъжда кандидатурата на въпросния офицер за деликатен пост в едно посолство, който изисква тактична и силна личност, той позвъни на няколко свои приятели от армейското разузнаване и поиска конфиденциална среща.

От тези, които се отзоваха, бяха извикани петима души поотделно. Обясни им, че разговорът е строго поверителен и могат да отговарят за издаване на тайната. С всеки от тях той проведе неофициални разговори. Трима бяха офицери от военноморските сили, служили заедно с Декер на борда на подводницата „Старфайър“, секретарка, работила за него в продължение на шест месеца, и морски офицер от състава на неговия Комитет за ядрени кризи.

Хейвлок беше казал, че Декер е лъжец. Лоринг обаче не откри никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Можеше да се каже, че е морализатор, командвал един труден кораб въз основа на юдейско-християнски принципи, като стигал дотам, че четял нравоучителни проповеди по време на седмичната религиозна служба, която настоял да се включи в разписанието на „Старфайър“. Имал репутацията на твърд, но справедлив шкипер. По соломоновски разглеждал всички страни на даден проблем, преди да оповести решението си, което после мотивирал въз основа на онова, което е чул. Един негов колега удачно каза, че човек може да има възражения относно избрания от него начин на действие, но поне знае точно защо е решил да постъпи така. „Инженерният му мозък“, бе казал друг, възприемал „блоковете“, изграждащи даден аргумент, по-добре от повечето хора и имал характерната особеност да разпознава логическите несъобразности. И все пак той никога според третия офицер не бил използвал непредумишлената грешка на някой друг, за да подчертае собственото си превъзходство. Приемал грешките на останалите с разбиране, дотолкова, доколкото те били резултат от съвестните им усилия, и полагал особени грижи да се убеди, че тези усилия наистина са били положени. Това, мислеше си Лоринг, не е подходът на един лъжец.

Секретарката му обаче хвърли светлина от по-друг ъгъл, който беше убягнал на кадровото досие и колегите по служба. Оказа се, че капитанът е правел всичко възможно, за да угоди и подкрепи своите началници.

Той винаги бе толкова тактичен, толкова щедър на похвали в оценката на работата на другите хора, дори когато се знаеше, че мнението му за тях не е особено високо. Например случаят с онзи адмирал… Тогава Белият дом издаде директива, която едва не го задави, но въпреки това той… даде пълната си подкрепа на позицията на Щаба на обединените командвания, въпреки че ми каза, че тя няма да доведе до нищо добро… Говорите за тактичност — капитанът е един от най-дипломатичните мъже, които някога съм срещала .

Последният, с когото Чарли Лоринг разговаря, бе морски офицер — майор и член на комитета, в който влизаше и Декер. Той даде преценката си малко по-сбито.

Целува нечии задници с малко по-голяма готовност, отколкото е прието, но какво от това, по дяволите, той е много добър експерт. А трябва да ви кажа, че това упражнение тук съвсем не е толкова непознато. Тактичен?… Господи, да, тактичен е, но няма да се обеси сам за нещо истински важно. Искам да кажа, че ще се опита да размаже нещата, докато не изплеска цялата маса .

В превод: ще разпредели отговорността при несъгласие, по възможност въвличайки по-високопоставени лица. И все пак, ако това означаваше да си лъжец, значи в Пентагона имаше малко честни хора, а пък и навсякъде другаде.

Лоринг намери колата си в страничния паркинг, облегна се на седалката и придърпа микрофона от конзолата пред себе си. После включи захранването и натисна бутона за предаване, свързвайки се с оператора, отговарящ за радиотелефоните в Белия дом.

— Свържете ме с „Пети стерилен“, моля — нареди той. Искаше да разкаже всичко на Хейвлок, докато беше прясно в главата му. А той да използва тази информация както намери за добре.

Апахите обикаляха по коридорите на медицинския център и един от двамата постоянно държеше д-р Матю Рендолф под око. От самото начало не им допадна организацията на охраната и те информираха „Пети стерилен“, че условията, в които работят, затрудняват изпълнението на задълженията им. Рендолф приличаше на застаряващ заек, който влизаше и изскачаше през различни врати, носеше се по коридорите, излизаше през страничните изходи с някаква целеустремена пъргавина. Макар да се съгласи да ги допусне край себе си, той бързо ги забрави и възвърна обичайната си опърничавост. Струваше им се, че съзнателно привлича внимание към себе си, че се опитва да направи така, че нещо да се случи, че предизвиква онзи, който би могъл да го дебне в някоя празна стая или тъмен ъгъл. Дори ако се изключат затрудненията при охраната на подобна личност, двамата Апахи бяха принудени непрекъснато да се показват сами и се чувстваха безсмислено изложени на опасност. Професионалистите са предпазливи хора — по инстинкт или по навик — а Рендолф ги караше да се държат иначе. Никой от двамата не гледаше с възторг на възможността, следвайки мятащия се насам-натам свадлив доктор, да се озове в прицела на скрит на стотина ярда от центъра снайперист. В ситуацията нямаше нищо забавно. Двама души просто бяха недостатъчни. Имаха нужда от още един, който би могъл да покрива центъра отвън. Според тях повече от трима биха провалили замисъла, правейки нещата прекалено очевидни. Още един обаче беше необходим.