Джозеф Файндер - Параноя

— Не е така — прекъсна го Камилети и тихо добави: — Нещата са даже още по-зле.

— Какви ги разправяш? — възкликна Годард. — Току-що се прибирам от конференцията на дистрибуторите ни в Япония, където научих, че всичко е под контрол!

— Снощи, след като получих по мейл новината за този материал — обясни Камилети, — веднага поисках с електронна поща до вицепрезидентите по финансовите въпроси в Европа и Азия да ме уведомят официално за постъпленията от тази седмица, както и за продажбите за тримесечието, разбити по клиенти.

— И? — подкани го Годард.

— Ковингтън в Брюксел ми прати данните преди час, а Броди в Сингапур — към полунощ, и числата са отчайващи. Директните ни продажби са добре, но тези чрез посредници са много зле. Понеже двата региона, Азия — Тихият океан и Европа — Близкият изток — Азия носят шейсет процента от постъпленията. Образно казано — падаме в пропастта. Очертава се един много неприятен факт, Джок — това тримесечие ще бъдем на червено, и то осезаемо. Така че наистина става дума за катастрофа.

Годард ме погледна предупредително.

— Адам, това е класифицирана информация, която в никакъв случай не бива да става публично достояние. Искам да сме напълно ясно с това, така че…

— Разбира се.

— Все пак имаме… — започна Годард, запъна се и после довърши: — имаме „Аврора“, за бога, и…

— „Аврора“ ще започне да носи постъпления не по-рано от няколко тримесечия — прекъсна го Камилети. — Докато нашият проблем е сега. В момента балансът ни е тревожен. И нека ти напомня още, че в мига, в който числата излязат наяве, цената на акциите ни ще полети надолу. — Камилети помълча за ефект и продължи с нисък глас: — В приходите за четвърто тримесечие се оформя дефицит от двайсет и пет процента. От друга страна, имаме значителни складови наличности… — Камилети пак замълча и изгледа Годард, преди да му нанесе довършващия удар. — Моята оценка на загубите ни преди плащане на данъците е около половин милиард долара.

— Господи! — ахна Годард.

Но Камилети не беше свършил:

— Научих още, че „Креди Суис Фърст Бостън“ вече са готови да ни понижат борсовия рейтинг от „леко надценен“ на „пазарна стойност“. Това означава смяна на препоръката от „купувайте“ на „задръжте“. Не знам дали ме разбра — това е информация отпреди излизането на материала.

— Боже — изпъшка Годард и поклати глава. — Какъв абсурд при онова, което чакаме да излезе от развоя.

— Значи се налага да погледнем с друго око на тези писания — натърти Камилети и забоде показалец в своето копие на документа на Бейн.

Годард избарабани с пръсти по анализа. Пръстите му бяха къси и дебели, а по ръката му имаше кафяви старчески петна.

— Колко красиво е подвързан — замислено каза той. — Така и не научих колко ни струва този отчет.

— Сигурен съм, че не би искал да знаеш — отклони въпроса Камилети.

— Наистина не искам. — Той направи горчива гримаса, сякаш току-що бе изразил някакво мнение. — Пол, бях се заклел, че никога няма да направя това. Помня, че ти дадох дума.

— Стига, Джок, на карта е заложено не твоето его или твоята суета…

— Говорим за моята дума. Което има пряко отношение към проблема колко може да ми се вярва.

— Добре тогава, аз мисля, че изобщо не трябваше да даваш такова обещание. Нали знаеш: „Никога не казвай никога“. Във всеки случай, ако това може да те успокои, дал си обещанието при съвсем друга икономика… може да се каже в предисторически времена. Мезозойската ера, ако щеш, за бога! Тогава, когато „Трайон“ още набираше светлинна скорост. И нека не забравяме, че ние сме една от много малкото на брой технологични компании, която още не е съкращавала хора.

— Адам — каза Годард, обърна се към мен и свали очилата си, — успя ли да прегледаш тази абракадабра?

Поклатих глава.

— Получих го преди минути. Успях само да го прелистя.

— Искам от теб да погледнеш внимателно прогнозите за потребителската електроника. Страница осемдесет и не знам коя. Би трябвало да си наясно отпреди.

— Сега? — попитах недоверчиво.

— Сега. И ми кажи правдоподобни ли ти изглеждат числата.

— Джок — обади се Джим Колвин, — невъзможно е да се изведат правдиви тенденции на база информация, получена от няколко шефове на отдели. Сам разбираш, че те прогнозират бъдеще, основано единствено на броя на хората в своя отдел, като по този начин бранят територията си.

— Затова е тук Адам — отговори Годард. — Той няма какво да брани. — Трескаво прелистих доклада на Бейн, като се опитвах да изглеждам като човек, който знае за какво става дума. Междувременно Годард продължи: — Пол, това вече сме го правили. Сега предполагам ще ми кажеш, че трябва да съкратя осем хиляди работни места, за да останем в добра форма.