Джозеф Файндер - Параноя

— Съжалявам, че Дрю така си изпусна нервите — каза тя.

— Той е добър.

— Но е и голям задник. А в неговите очи ти беше заплаха. Сигурно така е при мъжете. Схватка с ракети.

Усмихнах се.

— Как беше в онази песен на Ани ДиФранко…? „Всяко нещо може да стане оръжие, хванеш ли го както трябва“.

Погледът й светна.

— Точно така. И ти ли харесваш Ани?

Свих рамене.

— „Науката преследва парите, а парите гонят опашката си“.

— „И най-добрите умове на моето поколение не могат да си платят съдебната гаранция“ — довърши тя. — Малко са мъжете, които харесват Ани.

— Е, предполагам, аз съм от по-чувствителните — подхвърлих с лице на покерджия.

— Сигурно. Някой път трябва да се срещнем пак.

Правилно ли чувах? Това не беше ли предложение за среща?

— С удоволствие — съгласих се. — В такъв случай… обичаш ли тайландска кухня?

След мини срещата с Алана Дженингс отидох при баща ми. Бях толкова възбуден, че се чувствах сякаш съм с ризница. Вече нищо, което той кажеше или направеше, не можеше да ме засегне.

Докато изкачвах напуканите дървени стъпала към площадката пред входа, ги чух да спорят — леко пискливият носов глас на баща ми, който с напредването на възрастта бе започнал да звучи все повече като птичи, и ниският, боботещ и резониращ бас на Антоан. Намерих ги в банята на първия етаж, от която излизаха кълбета пара. Баща ми лежеше по корем на скамейката с издигнат торс, благодарение на възглавниците, пъхнати под главата и гръдния му кош. Бледосинята манта на Антоан бе подгизнала от влагата, а самият той барабанеше по голия гръб на баща ми с грамадните си ръце.

— Здрасти, Адам.

— Този кучи син се опитва да ме убие — изграчи баща ми.

— Това е начинът да се изхвърлят храчките от белите дробове — обясни Антоан. И продължи с работата си. Гърдите на баща ми глухо кънтяха. Гърбът му беше болезнено блед, по-скоро бял като лист хартия, плътта бе залиняла и отпусната. Нямаше и следа от мускулен тонус. Спомних си как бе изглеждал в детските ми години: мускулест и жилест, чак страх да те хване. А сега на мястото на мускулите имаше само старческа кожа и съжалих, че съм я видял.

— Този мръсник ме измами — оплака се баща ми с глас, приглушен от възглавниците. — Подлъга ме, че трябвало само да подишам малко пара. Изобщо не ме предупреди, че ще се мъчи да счупи скапаните ми ребра. Случай, проклета чернилко, аз съм на стероиди и костите ми са чупливи, разбра ли?

— Хей, татко — извиках, — по-внимателно с приказките!

— Да не съм ти курвата от затвора, негър проклет?

Но Антоан не реагира по никакъв начин. Продължаваше невъзмутимо и ритмично да мачка гърба на баща ми.

— Тате — пак се обадих, — той е много по-едър и силен от теб. Не мисля, че е умно да го настройваш срещу себе си.

Антоан ме погледна със сънлив и леко развеселен поглед.

— Ей, човече, всеки ден в панделата имах вземане-даване с арийци. Повярвай ми, един бъбрив дърт инвалид не може да ме засегне.

Примижах.

— Проклет кучи син! — вбесено изкрещя баща ми. Но забелязах, че се въздържа да го нарича „чернилка“.

Малко по-късно баща ми отново беше паркиран в креслото пред телевизора с тръбичка в носа.

— Тази работа не върви на добре — уведоми ме той, без да сваля поглед от екрана. — Знаеш ли, че ми дава заешка храна?

— Казва се „плодове и зеленчуци“ — информира го Антоан. Седеше на един стол до нас. — Отлично знам какво харесва той — нали виждам какво има в килера: задушено говеждо в големи консерви „Динти Муур“, виенски кренвирши и лебервурст. Е, докато аз съм тук, повече няма да ги помирише. Франк, ти имаш нужда от здравословна храна, за да укрепиш имунната си система. Иначе при първата настинка ще развиеш пневмония, после заминаваш за болницата и какво ще правя тогава аз? Нали като си в болницата, няма да ти трябвам?

— Господи!…

— Към горното ще добавя, че вече ти завъртях кранчето на колата, искам да ти е ясно. Край и на това! Да, имаш нужда от течности, защото трябва да разредиш слузта, но няма да получиш нищо с кофеин в него. Трябва ти калий и калций, заради стероидите.

— Можеш да готвиш заешките си боклуци, но те предупреждавам, че няма да ги сложа в устата си — опита се да го стресне баща ми.

— В такъв случай значи си решил да се самоубиеш. Понеже на теб ти трябва десет пъти повече енергия, за да дишаш, отколкото е необходима на нормалните хора, нужно е да ядеш, за да имаш сили, да изградиш малко мускулна маса и така нататък. Аз пък те предупреждавам, че ако предадеш богу дух, докато аз съм край теб, вината няма да е моя.