Джозеф Файндер - Параноя

— Трябват ми още налични, пич — бяха първите му думи.

Вече му бях дал няколко хиляди долара, изтеглени от тайната ми сметка със заплатата от „Уайът“ или откъдето и да постъпваха парите в нея. Бях изненадан, че толкова бързо ги е „оправил“.

— Не искам да се ебавам с евтини неща — обясни той, интерпретирал мълчанието ми правилно. — Купувам професионална техника.

— Щом се налага. — Въздъхнах. — Макар и да става дума само за еднократна употреба.

— Искаш ли да търся униформи?

— Да.

— А пропуските?

— Работя по въпроса.

— Май си нещо нервен.

Поколебах се за момент, изкушен да отрека и да се изкарам с желязно самообладание, но не можах.

— Не е леко.

Дори не ми се мислеше какво ще се случи, ако стане някаква издънка. Въпреки нежеланието ми, в някакво малко и забутано ъгълче в съзнанието ми се бе загнездило тревожно безпокойство, което маниакално анализираше всички недостатъци в плана, който бях измислил след срещата с шефа на Сет.

Но имаше и друга, значително по-обширна част от мозъка ми, която бе склонна да избяга на слънце. Исках да мисля за Алана. Съзнавах мрачната ироничност на създалата се ситуация: цялата внимателно разработена схема за прелъстяване ме бе повела по този непредвиден път и сега се чувствах погрешно възнаграден за предателството си.

Общо взето емоциите ми се люшкаха между състояние на абсолютна вина за онова, което правех по отношение на нея, и най-искрена обич към тази изключителна жена. Такова нещо не ми се бе случвало никога. В съзнанието ми непрестанно изплуваха дребни подробности: как тя си мие зъбите, като отпива вода от шепа, вместо да използва чаша; грациозната вдлъбнатинка в долната част на гърба й, която преминаваше в улея между бузите; пълното със сексуален заряд слагане на червило върху устните… Мислех за мекия й като кадифе глас, за невъздържания й смях, за чувството й за хумор…

И още си мислех — а това бе най-странното от всичко — за съвместното ни бъдеще, доста страшничка мисъл за млад мъж под трийсетте, която обаче ни най-малко не ме плашеше. Не исках да изгубя тази жена.

И може би точно заради това не исках тя да разбере какво замислям. Подобна възможност ме ужасяваше. Но гадната мисъл не спираше да ме спохожда и да прекъсва безметежността на другите ми фантазии, точно като онези детски играчки с оловно дъно, които отказват да останат легнали и вечно се надигат с глупаво упорство.

И през цялото време върху цветната картина на съвместните ни преживявания се наслагваше черно-бял кадър като от проследяваща камера, запечатал ме завинаги седнал в тъмната й кола, как записвам съдържанието на компютъра й, как правя отпечатъци от ключовете й върху специалния восък, как копирам информацията от пропуска й чрез специалния четец.

За миг изритвах тъпата упорита кукла встрани и виждах двама ни в деня на нашата сватба: Алана вървеше по пътеката между пейките в църквата, прекрасна и скромна, придружавана от баща си — благороден мъж на средна възраст с посребрени слепоочия, квадратна челюст и светъл костюм.

Самата церемония се ръководеше от Джок Годард, седнал на председателското място като мирови съдия. Присъстваше и цялото семейство на Алана: майка й — копие на Даян Кийтън от „Бащата на булката“, сестра й — е, не толкова красива, колкото Алана, но иначе сладко момиче, и всички те — радостно възбудени — фантазия, какво да правя — от факта, че тя се омъжва точно за мен.

И виждах първата ни къща — истинска къща, никакъв апартамент — къща в стила на някогашните къщи в градовете на Средния запад, подобна на величествената къща, в която живее семейството на Стив Мартин от „Бащата на булката“. Можехме да си я позволим, защото все пак и двамата бяхме всевластни директори във високотехнологична компания. Някъде във фона Нора Съмърс пее със сладък глас „Хората, които живеят на хълма“. Аз внасям без усилие на ръце Алана през прага, тя се залива от смях колко съм старомоден, а после обикаляме къщата стая по стая, в това число банята и специалното отделение за постелки. Избираме заедно филми от видеотеката и ги гледаме, седнали в леглото, докато набиваме здраво китайска храна с клечки, а аз от време на време я поглеждам крадешком и не мога да повярвам, че наистина съм се оженил за това страхотно маце.

Бандитите на Мийчъм ми бяха върнали компютъра, което беше добре, понеже без него бях като с вързани ръце.

Вкарах CD-то с информацията от лаптопа на Алана. Преобладаващата част от копираните имейли се отнасяше до необятния пазарен потенциал на „Аврора“. Описваше се как „Трайон“ е в идеалната позиция да установи пазарен монопол. Обещаваше се фантастично увеличение на компютърната мощ и се описваше как чипът на „Аврора“ постепенно ще завладее света.