Джозеф Файндер - Параноя

— Само че ще ти е малко трудно да обясниш как при това положение всички в „Уайът“ ме препоръчваха така ентусиазирано.

— Няма такова нещо, разбери. Никога не бихме издали официална препоръка на доказан мошеник като теб. Ти сам, понеже си патологичен лъжец, сам си фалшифицирал нашата антетка и логото на фирмата, за да кандидатстваш в „Трайон“. Писмата изобщо не са изведени при нас. Анализът на хартията и всички възможни криминологични изследвания ще докажат това без никакво съмнение. Използвал си различен принтер, дори касетата с тонера е различна от нашите. И несъмнено си подправил подписите, жалък нещастник такъв. — Пауза. — Нима дори и за миг си допускал, че няма да вземем всички мислими предпазни мерки?

Опитах се да се усмихна, но треперещите мускули около устата ми отказаха да ми се подчинят.

— Съжалявам, но това не обяснява телефонните обаждания на директори от „Уайът“ в „Трайон“ — изтъкнах аз. — Няма значение, Годард ще види истината. Няма да се заблуди. Той ме познава.

Този път Уайът не излая, а се изсмя по-сочно:

— Познава те, казваш? Е… това вече е върхът. Човече, ти нямаш грам представа с кого си имаш работа. Просто идея нямаш срещу какво си се изправил, ясно ли ти е? Мислиш си, че някой ще повярва, че нашият „Личен състав“ се е обадил в „Трайон“ с отлични рекомендации за теб, след като сме те изхвърлили по задник през вратата? Добре, пикльо, направи си малкото проучване и ще се убедиш, че всички обаждания от нашия „Личен състав“ са били пренасочвани. Ако някой поиска архивата от телефонната компания, ще установи, че всички позвънявания са станали от твоя апартамент. Ти, задник нещастен, сам си се обаждал, представял си се за различни свои началници в „Уайът“ и сам си си дал блестящи препоръки. Ти просто си едно жалко лайно, нещастнико. Патологичен лъжец си. Сам си измислил шибаната история, че си геният зад „Лусид“, което с лекота можем да опровергаем. Нали разбираш, когато моите хора и тези от „Трайон“ се съберат, за да сравнят данните. — Главата ми се въртеше и започваше да ми прилошава. — А когато решиш, можеш да провериш и тайната банкова сметка, с която толкова се гордееш… онази, в която вярваш, че внасяме пари от наша офшорна сметка. Защо не проследиш истинския произход на тези пари? — Гледах го неспособен да формулирам очевидния въпрос. — Тези пари — с готовност ми обясни Уайът — идват от няколко тайни сметки в „Трайон“, предоставени за ползване на висшия им мениджмънт. По които дискретно са оставени твоите „цифрови“ отпечатъци. Откраднал си пари от тях, по същия начин, по който навремето си откраднал от нас. — Той ме изгледа презрително. — Шибаната ти глава е в капана, разбра ли? Затова следващия път, когато те видя, искам да разполагаш с пълната техническа спецификация на оптичния чип на Джок Годард или с теб е свършено. А сега махай се по дяволите от дома ми!

— Дано е важно, пич — сърдито каза Сет. — Все пак е след полунощ.

— Важно е, заклевам се.

— Да де, ти общо взето се обаждаш само когато искаш нещо. Или при смъртта на родител, ако ме разбираш.

Едновременно се шегуваше и беше сериозен. Истината бе, че имаше право да ми се сърди. Не можех да кажа, че сме поддържали връзка, откакто бях започнал в „Трайон“. А той бе дошъл на погребението на баща ми. И изобщо ми беше по-добър приятел, отколкото аз на него.

Срещнахме се час по-късно в отворения денонощно „Дънкин Донътс“ до жилището на Сет. Вътре, ако не се брояха няколко дремещи бездомници, беше почти безлюдно. Той беше в добре познатите ми опърпани джинси „Дизел“ и тениска, рекламираща турнето на Д-р Дре.

Изгледа ме.

— Мамка му, какво е станало с теб?

Не скрих неприятните подробности от него… имаше ли повече смисъл?

Първоначално той помисли, че го подмятам, но постепенно разбра, че говоря истината. Изражението му се смени от скептицизъм през ужасено любопитство до искрено съчувствие.

— О, пич — възкликна той, когато стигнах до края на историята. — Яко си го загазил.

Усмихнах се тъжно, кимнах и признах:

— Направо ми го начукаха.

— Не, не това имах предвид — поправи се той и в гласа му долових укор. — Ти си се заловил с всичко това доброволно.

— Не съм „се залавял“.

— Няма такава работа, задник такъв. Имал си избор.