Джеймс Твайнинг - Монетата

Изправи се и се приближи до вратата. Тук нещата не бяха толкова окуражаващи. Ван Симсон не беше направил компромис и бе монтирал сложна електронна ключалка, която можеше да отвори само специалист. Том нямаше инструменти. „Желязната дева“ му се присмиваше в сумрака от отсрещната стена.

11:34

Ударите от килията отекваха в коридора. Отначало пазачът, по-ниският и пълният от двамата, които бяха придружили Ван Симсон, не му обърна внимание и заби нос във вестника. Но непрестанният изнервящ трясък на метал се засилваше и той започна да хвърля все по-гневни погледи към килията.

Подновената канонада след краткото затишие го завари неподготвен и го накара да разсипе кафето си. Горещата течност намокри черните му бойни панталони. Той изруга, скочи от тясното бюро, хвърли вестника на стола и ядосано закрачи към килията.

Шумът внезапно спря. Пазачът се усмихна и извади новия си пистолет „IMI Барак“ от кобура под мишницата си. Имаше дълъг стаж и опит и разбираше кога хората се опитват да избягат, но нямаше нищо против. Щом пленникът искаше да си играят на котка и мишка, щеше да му достави това удоволствие. Знаеше как да купонясва.

Той превъртя ключа и блъсна силно тежката метална врата на килията. Тя се отметна и се тресна в стената. Това щеше да се погрижи за всеки, който се криеше зад нея. Пазачът нямаше да се хване на този стар номер.

Крушката беше отвинтена и той запали малкото фенерче под дулото на пистолета. Лъчът освети клетката, която само преди няколко минути беше сложена на главата на пленника. Сега беше в средата на стаята. Той обходи с фенерчето останалата част на килията — беше неестествено тиха след силните трясъци. И празна.

Или не?

В отсрещния ъгъл видя „желязната дева“. Вратичките бяха открехнати, така че някой можеше да се крие вътре, без да се набоде на шиповете. Пазачът се усмихна на проницателността си и се запромъква натам. Пръстът му беше на спусъка на пистолета.

— Излез! — извика той, но не получи отговор. — Излез! Знам, че си там.

Отново мълчание.

Пазачът изруга и се наведе, като сложи лявата си ръка на едната вратичка и подпря дулото на пистолета на другата, а после рязко ги отвори.

В уреда за изтезания нямаше никого.

Свитият в ъгъла Том го блъсна с всичка сила и го повали на земята. Клетката се люшна напред, после с трясък се стовари на пода. Шиповете на отворените вратички се забиха в пазача и прекършиха гръбнака му като вейка.

12:02

Том грабна пистолета на пазача и преглътна с усилие при вида на окървавеното му и изкривено от агония лице. Не убиваше за пръв път, но това не улесняваше нещата.

Измъкна се от стаята и тръгна по сводестия коридор, покрай тъмни помещения, претъпкани с ненужни вещи, изхвърлени от живота на Ван Симсон. Специално направените стоманени лавици бяха отрупани с каси вино, грижливо описани архивни кутии, пълни с книжа и папки, и спортна екипировка.

Гумираната ръкохватка на пистолета бе хлъзгава в потната му ръка. Том спря пред тясно каменно стълбище, за да си поеме дъх и да избърше дланите си в панталоните. Нямаше план и знаеше, че положението е опасно. Беше ядосан и разстроен и това можеше да го направи безразсъден. Но трябваше да отмъсти на Ван Симсон. Дължеше го на Хари и на Дженифър. И на себе си. В момента движенията и решенията му се мотивираха от това единствено желание.

Открехна вратата на горната площадка на стълбището и видя коридор с под от варовик. По камъка отекна звук на ритмични приближаващи се стъпки. Том притвори вратата и надникна през тясната пролука.

Стъпките се усилиха и човекът мина покрай него. Беше Ролф, албиносът, който ги беше претърсил с Дженифър при посещението им при Ван Симсон. Дженифър. Мъртва. Том прехапа устна и прогони образа й от съзнанието си. В момента не можеше да си позволи да мисли за нея.

Отвори и се запромъква след Ролф, който беше спрял пред вратата в дъното на коридора и търсеше нещо в джобовете си. Том го удари по тила с дръжката на пистолета и албиносът се строполи на земята. За по-сигурно Том го прасна и по слепоочието и Ролф загуби съзнание.

Том издърпа тялото му до стълбището и го бутна надолу. Върна се в коридора, затвори вратата и тръгна. Стигна до познатото огромно фоайе на партера. Знаеше, че някъде отпред е асансьорът. Единственият сигурен път до кабинета на Ван Симсон горе и до трезора долу.

Опита се да отвори вратите на асансьора, но успя да ги раздели само на няколко сантиметра, преди отново да се затворят със силен трясък. Огледа се и забеляза тънка бронзова статуетка, поставена в сенките до стълбището. Грабна я решително, пъхна я в пролуката между двете врати и натисна с всичка сила. Вратите постепенно се отвориха и когато разстоянието между тях стана тридесет-четиридесет сантиметра, се отказаха от съпротивата и безшумно се прибраха в стената.