Джеймс Твайнинг - Монетата

Аукционерът започна да се дави. Тялото му се гърчеше конвулсивно.

И после отекна изстрел. Звукът беше приглушен от черепа. Главата на аукционера експлодира и той се свлече в краката на стрелеца. Челюстта му увисна на една страна от силата на взрива. Едното му око беше изскочило.

Том наблюдаваше зловещата сцена през бинокъла. Лицето му беше мрачно. Когато мъжът натисна спусъка, ръкавът на черното му сако се вдигна и Том веднага позна часовника му.

Циферблатът беше черен, с розово-златна рамка, един от петнадесетте на света. Произведен от „Ланге унд Зоне“. Същият часовник, който беше видял на китката на Ван Симеон.

22:41

Безразлични към екзекуцията, на която току-що бяха станали свидетели, въоръжените мъже тръгнаха заднешком към стълбището, без да изпускат от прицел треперещите от страх пленници. Водата под платформата се обагряше в червено от кръвта на аукционера.

— Измъкват се — каза Дженифър и понечи да стане. — Трябва да ги спрем.

— Чакай. После ще ги спипаме. Знам кой е този човек.

Том я хвана за рамото, но тя не спря, той загуби равновесие, залитна и се стовари върху решетката. Металът отдавна бе корозирал, решетката поддаде от тежестта му и Том полетя с главата надолу към дъното на водохранилището.

Тримата последни изтеглящи се по стълбите нападатели чуха шума, обърнаха се рязко и откриха огън. Куршумите свистяха над главата му и рикошираха в стената зад него.

— Спрете. — Мъжът с маската се появи на горното стъпало. Сребристият му пистолет беше изваден и изпръскан с кръвта, кожата и частици от зъбите на аукционера. — Искам го жив — изрева той.

Тримата въоръжени мъже прескочиха ниските перила на платформата и вдигнаха Том. Той изглеждаше зашеметен, може би си беше ударил главата.

Дженифър трескаво разсъждаваше. Беше познала гласа на мъжа с маската. Ван Симсон.

— И проверете дупката — извика Ван Симсон. — Той може да е с онази любопитна кучка от ФБР.

Дженифър побягна. Трябваше да се измъкне оттук и да проследи нападателите. Том и монетите бяха у тях. Не можеше да си позволи да ги изпусне.

Зад нея се чу леко изсвистяване и после непогрешимият звук на метал, който се търкаля по камък и подскача в тунела. Граната.

Дженифър се запромъква колкото можеше по-бързо, отброяваше наум секундите. Пет, четири, три, две. Долепи се до пода, затвори очи и запуши ушите си. Една.

Нищо не би могло да я подготви за оглушителния гръм и топлинната вълна, които я заляха. Страхотната експлозия я притисна до земята и изкара въздуха от белите й дробове. Докато се опитваше да си поеме дъх, тунелът се разтърси от втора експлозия. Силата й я повдигна на няколко сантиметра от пода и после я тръшна на камъните като чувал с въглища.

Дженифър се изправи и изтръска отломките от косите си. Очите й сълзяха от пушека и прахоляка. Закашля се. Устата й беше пресъхнала от страх. От брадичката й течеше кръв. Трябваше да се махне оттук. Веднага.

След минути скочи в котелното на турската баня. Гол до кръста турчин със зачервено космато тяло, обляно в мазна лъскава пот и мръсотия, се дръпна назад от изненада и се разкрещя. Дженифър отстъпи заднешком, измъкна се от помещението, хукна нагоре по стълбите, мина през коридора и излезе на площада, където бяха паркирали колата — в сянката на древната колона Чемберлиташ. Металните й обръчи блестяха като окови.

Дженифър скочи зад волана и включи двигателя точно когато два сини микробуса потеглиха по улицата пред нея. Знаеше, че трябва да ги спре, да направи нещо, преди да са се скрили от погледа й.

Зави по Диван Йолу. Гумите изсвириха по излъскания калдъръм. Улицата отдавна беше затворена за превозни средства и по средата минаваха само трамваи. Нисък бордюр разделяше линиите от тротоарите, които както винаги бяха пълни с хора.

Дженифър натисна газта. Двата микробуса бяха попаднали в задръстване, но докато се приближаваше към тях, успяха да се измъкнат, обърнаха и изреваха покрай нея. Тя увеличи скоростта, движеше се право срещу идващия насреща трамвай, после рязко завъртя волана. Гравитацията и аеродинамичното налягане надделяха и левият преден калник опря в земята.

Фаровете на трамвая я заслепиха.

— По дяволите!

Дженифър удари спирачки. Колата поднесе и се отмести встрани. Трамваят мина покрай нея и през смъкнатото стъкло нахлу топъл въздух.

— По дяволите!

Тя превключи скоростите, направи обратен завой и изпревари трамвая.