Джеймс Твайнинг - Монетата

Присъстващите отново се засмяха одобрително. Този път мъжът не се усмихна.

— Ако няма въпроси, ще започна.

Купувачите останаха мълчаливи. Аукционерът кимна и в стената от едната страна на платформата се отвори малка врата. Появиха се двама мускулести мъже — носеха картина с позлатена рамка. Сложиха я на триножник вляво от подиума и единият с театрален замах махна зеленото платно, с което беше завита. Том тихо ахна.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Вермеер — прошепна той. — Картината беше открадната от бостънския музей „Изабела Стюарт Гарднър“. Чух, че била унищожена. Касий явно разпродава най-хубавите си неща.

— „Концерт“ от Ян Вермеер, рисувана от 1665 до 1666 година. Наддаването ще започне от три милиона долара. Някой ще даде ли три милиона? Благодаря, господине. Три милиона и двеста хиляди?

Наддаването вървеше бързо и без усложнения. Нямаше мобилни телефони и компютърни екрани, нито забавяния, обсъждания или връзки на живо с Ню Йорк и Токио. Купувачите очевидно бяха дошли с подробни инструкции от работодателите си какво да вземат и колко да платят. Платното на Вермеер се продаде за малко повече от шест милиона долара, „Буря в Галилейско море“ от Рембранд — за осем милиона, а наскоро открадната от музея в Хамбург скулптура на Джакомети, заменена под носа на пазачите с дървено копие — за триста хиляди.

— Това може да са нашите неща — изведнъж прошепна Том.

Единият помощник се беше качил на платформата и държеше тънко метално куфарче.

— А сега, госпожи и господа, ще ви покажем изключително рядка вещ. — Аукционерът огледа затаилата дъх в очакване публика. Асистентът отвори сребристото куфарче и го наклони към светлината, за да могат присъстващите да видят съдържанието му. — Съществуват само осем от четиристотин и петдесетте хиляди „двойни орела“, изсечени от министерството на финансите на Съединените щати през 1933 година с указ на президента. Предлагаме ви пет от тях. Ще започна наддаването от двадесет милиона долара. Някой ще даде ли двадесет милиона?

Във въздуха се вдигнаха четири ръце. В същия миг във водохранилището се разнесе оглушителен гръм и част от покрива се срути.

22:33

Вратата на стълбището се взриви. Мощният експлозив я изтръгна от пантите и я запрати към платформата, където тя едва не падна върху хората от първия ред.

В задименото помещение нахлуха петима маскирани мъже — стреляха над главите на събралите се с автомати със заглушители. Куршумите рикошираха в тухлите и обсипваха смаяните хора с парчета камъни. Гилзите хвърчаха във всички посоки и съскаха във водата на пода. През зейналата в покрива дупка се спуснаха две въжета, по които се плъзнаха още четирима души. Тежките им ботуши шумно разплискаха водата на дъното на резервоара. Стъписаните гости на нелегалния търг бяха обкръжени за секунди, а аукционерът и двамата му помощници бяха обезоръжени, без да окажат съпротива.

Дженифър скочи, но Том я дръпна.

— Не се изправяй.

После вдигна бинокъла и се вторачи в сцената долу.

Мъжете бяха добре обучени, вероятно бивши военни, и се движеха целеустремено и в абсолютна координация. Бяха въоръжени до зъби. На коланите им бяха закачени гранати, а в ръцете си държаха „Хеклер и Кох MP5SD6“, предпочитаното оръжие на всички елитни военни и паравоенни части в света.

Командирът им стоеше на стълбите и крещеше заповеди. Раменете му бяха широки колкото малък автомобил. Той удари с приклада на автомата си един човек, който не беше успял да коленичи достатъчно бързо.

Сред виещия се прахоляк и пушек на стълбите се появи друг мъж, също облечен в черно и с маска на лицето. Приближи се безшумно до помощника, който беше паднал на колене, но продължаваше да държи металното куфарче с монетите в лявата си ръка. Мъжът взе куфарчето, отвори го, огледа съдържанието му и го пъхна под якето си.

После кимна на командира, обърна се и тръгна нагоре по стълбите. Аукционерът започна да крещи истерично:

— Простаци! Не знаете с кого се бъзикате. Никой не краде от Касий!

Човекът спря и го погледна през рамо. Намазаните с брилянтин коси на аукционера бяха разрошени, лицето му беше изкривено от омраза. Той се изплю към непознатия. Храчката се удари в стената на тухленото стълбище и се стече на пода. Мъжът се обърна и се приближи до него.

Без да пророни дума, извади лъскав сребрист пистолет „Зигзауер“ и го притисна до устните на аукционера. Натисна дулото между зъбите и разкървави венците му. Търговецът стискаше челюсти и го гледаше предизвикателно, докато два от зъбите му не се строшиха. Той изкрещя и устата му се отвори в агония. Мъжът вкара пистолета в гърлото му, докато предпазителят не опря устните.