Джеймс Твайнинг - Монетата

— Какво е това място? — попита Дженифър, когато продължиха. Неравният бетонен под и стените изведнъж се смениха с хубав бял мрамор.

— Хамам, турска баня. Една от най-старите в града. Построена е преди четиристотин години от Мимар Синан, най-забележителният архитект от времето на Османската империя. Мъжете влизат от едната страна, а жените от другата. — Той кимна към двете дървени врати вляво и вдясно.

— Ще се разделяме ли? — изненадано попита тя.

— Не. Отиваме в подземието. — Том посочи тясна дървена врата, зад която имаше спирално стълбище. Стръмни каменни стъпала се виеха в невидимата бездна надолу.

Помещението на дъното беше каменно, с нисък таван и осветено от потрепваща светлина, процеждаща се под врата в отсрещната страна.

— Тук затоплят водата за баните горе — обясни Том.

Демоничният рев на газовите нагреватели се усили, докато се приближаваха към вратата. Горещината стана почти непоносима. Двамата се обляха в пот, дрехите залепнаха за телата им.

— А баните са били снабдявани с вода от главния водопровод.

Гласът на Том се чу едва-едва от силното бучене. Влязоха в котелното. От два огромни казана излизаха съскащи тръби. Зачервените им основи блестяха като зловещи очи през дебелото стъкло за наблюдение.

— Водата е идвала тук през Резервоара на Теодосий. — Том трябваше да вика, та Дженифър да го чуе. — Сега се изпомпва по модерен водопровод, но старите подземни канали все още съществуват. Виж. — Той посочи голям квадратен отвор на два метра нагоре в стената. — Ето там. Дай ръка.

Том взе една дебела метална тръба от пода и я заби между две дъски, после натисна като с лост. Сухото крехко дърво се натроши на трески, във въздуха се разхвърчаха ръждясали гвоздеи. Скоро се отвори достатъчно място, за да се промъкнат.

Том извади фенерче, запали го и го стисна със зъби. След това се изтегли до дупката и се вмъкна вътре. Дженифър го последва.

Запълзяха. Скоро тесният тунел се разшири и можеха да се изправят. Лактите и коленете им бяха охлузени от грапавата каменна повърхност на тунела. Лъчът на фенерчето освети сухите стени около тях. В мрака отпред се появиха неясни светлинни, после изчезнаха. Том направи гримаса — това бяха плъхове.

На сто и петдесет метра по-нататък тъмният тунел просветля и се чуха приглушени гласове. Том угаси фенерчето и се прокрадна на пръсти към звуците.

Проходът беше затворен с ръждясала метална решетка.

Стигнаха до нея, приклекнаха, надникнаха и видяха, че се намират на три-четири метра от дъното на резервоара и на един метър от тавана.

На еднакви разстояния по дължината и ширината на водохранилището се извисяваха дебели каменни колони. В миналото помещението се бе пълнило с вода догоре. Сега обаче на пода имаше само няколко сантиметра вода и колоните чезнеха в далечината — отразяваха се във водата като побелели ребра на скелет на грамаден кит.

Вляво беше издигната голяма дървена платформа. До нея имаше тухлено стълбище, водещо нагоре към улицата и бетонния вход, който бяха видели. Пред ниския подиум на платформата бяха наредени столове.

В ъглите бяха поставени прожектори, които осветяваха калейдоскоп от форми и цветове. По дървената повърхност се движеха хора — непрестанно променяща се човешка мозайка. Бяха трийсетина, говореха на френски, руски, италиански и английски, ръкуваха се нервно и се усмихваха с половин уста.

Изведнъж осветлението намаля и сред насъбралите се гости настъпи изпълнена с очакване тишина.

22:00

На малкия подиум застана мъж. Намазаната му с брилянтин черна коса блестеше като лакиран шлем.

— Госпожи и господа, благодаря ви, че дойдохте тук тази вечер, и както обикновено, моля да ни извините за късното предупреждение в последната минута и за ентусиазирания обиск на колегите ми горе. — Жълтеникавото му сипаничаво лице се изкриви в усмивка. Ноздрите му потрепваха, бледите му устни се опънаха, разкривайки беззъба уста.

Публиката се засмя нервно.

— Тази вечер ще ви представим тридесет предмета, затова предполагам, че ще приключим около полунощ — продължи мъжът. Гласът му отекваше зловещо в каменните стени.

Том разпозна монотонните отворени гласни и съскащите съгласни на езика африкаанс на холандските и германски заселници в Южна Африка, загрубял в триста и петдесет годишната битка с местното население, англичаните и природата.

— Всички оферти се правят в американски долари и се изплащат незабавно в брой или с потвърден електронен трансфер. Анонсите са обвързващи и нямате право да се отказвате, затова мислете два пъти, преди да се изкихате.