Джеймс Твайнинг - Монетата

— Е, приятелю — обърна се той към Том. — Какво те води пак в Париж?

— Приятели ли сте? — обади се Дженифър.

— Е, може би не съвсем — обясни Дюма. — Том не обича да се сближава с никого, нали, Том? Но имаме уговорка, която се приближава до приятелство. — И се усмихна.

— Разкажи й как се запознахме, Жан-Пиер — настоя Том.

— Сигурен ли си? — Дюма се колебаеше, но Том кимна уверено и полицаят сви рамене. — Преди няколко години Феликс имаше проблеми. Беше станал излишен според изискванията на вашето правителство. Дойде при мен и му помогнахме да изчезне, при условие че ни помогне да намерим един предмет от национално значение.

— Значи ми каза истината! — прошепна Дженифър и поклати глава.

Дюма се обърна към Том. Изражението му изведнъж стана сериозно.

— Но сега пак си загазил, а?

— Защо мислиш така? Какво си чул?

— Познаваш ли детектив сержант Кларк? Той определено те познава.

— Мръсник — навъсено отбеляза Том. — Знае ли, че съм тук?

— Не. Не се тревожи. Няма да му кажа.

— Благодаря, Жан-Пиер. — Том се усмихна признателно.

— Няма защо. Чух, че те издирва за убийство, и разбрах, че е станала някаква грешка. Самоотбраната е едно, но ти не си убиец.

— Как ни намери?

— От няколко месеца следим твоя приятел Ван Симсон. Подозираме го, че е замесен в пране на пари, взимане и даване на подкупи и дори убийство. Опасен човек.

— Проследил си ни оттам?

— Oui 9 9 Да (фр.). — Б.пр. . Поверих задачата на друг човек. Но вие ни изненадахте, когато дойдохте тук. Почти толкова, колкото когато обувките на мадмоазел паднаха от небето и едва не ме удариха по главата.

Том вдигна ръце.

— Вината е моя. Извинявай.

Дюма махна пренебрежително.

— Жандармерията наблюдава този апартамент от десетина дни. Разследват убийството на италиански свещеник. Но предполагам, че знаете това.

— Знаят за апартамента? — изненада се Том, но тайно изпита възхищение, че са открили жилището.

— Не са пълни кретени — каза Дюма, но усмивката му опроверга твърдението му.

— Не сме единствените, които са идвали тук. Някой вече е влизал и е взел нещо, което може да се окаже от значение. — Том посочи висящия от бюрото кабел за преносим компютър.

— Plus ca change. 10 10 Нищо ново (фр.). — Б.пр. Вероятно нямаше да ви видят да влизате, ако не им бяхме казали да ви следят. В такъв случай остава въпросът какво правите тук? — Той се обърна към Дженифър.

— Господин Кърк помага на ФБР в едно наше разследване.

Французинът стисна челюсти.

— И това ви дава правото да нахълтвате в частен дом? И да се представяте за полицаи? Да ровичкате в сцена на престъпление? Нека ви попитам нещо, агент Браун. Вашето посолство поискало ли е помощ от Ministère de l’Intérieur 11 11 Министерство на вътрешните работи (фр.). — Б.пр. ?

— Ще трябва да проверя във Вашингтон.

— Позволете да ви спестя труда. Не са го направили. Затова практически и вие сте цивилно лице. Всъщност дори нелегален имигрант, тъй като колегите ми от граничните власти не са ви регистрирали да влизате в страната.

— Уверявам ви, че… — започна Дженифър.

— Във френския език има дума за такова поведение. Мисля, че е подобна и на английски. Espionnage 12 12 Шпионаж (фр.). — Б.пр. . Може и да смятате, че останалият свят е ваш, и може да правите каквото искате, но тук, във Франция, не обичаме чуждестранни агенти да работят неофициално. Въпрос на национална сигурност. — Очите му блеснаха. Дюма изпъчи гърди и изопна гръб, за да придаде повече тежест на думите си.

— Господин Дюма, извинявам се за нарушението, което съм направила. — Тонът й беше изпълнен с уважение, но категоричен. — Идването ми тук не беше предвидено и затова не можах да мина през обичайните канали. Убедена съм обаче, че американският посланик ще потвърди коя съм и ще разсее тревогата ви относно моите намерения.

— Естествено — изсумтя той. — Искам обаче да знам защо се интересувате от Раниери? И какво общо има той с Ван Симсон?

Дженифър се усмихна и поклати глава.

— Това е секретна информация, която за съжаление не мога да разкрия пред вас.

— Той е много опасен човек.

— Ако искам да ме покровителствате, ще ви кажа — троснато отговори тя. — Повярвайте ми, имала съм работа с много по-рисковани неща. Мога да се грижа за себе си.

— Тогава има два начина да го направите, агент Браун. Или ще споделите информацията си с мен и аз ще направя същото в замяна, или ще повикам двамата жандармеристи, които чакат отвън, да ви арестуват.