Джеймс Твайнинг - Монетата

Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж

19:26

Том отметна глава под масажиращите струи на душа и затвори очи. Водата напълни ушите му и ги запуши. Той се заслуша в изведнъж усиленото си дишане и странния далечен звук на плискащата се около него вода и глухото пулсиране в главата му утихна. Едва сега осъзна колко е уморен.

Посегна към мивката и напипа сапунчето и шишенцето шампоан, предвидливо осигурени от хотела.

Насапуниса се и си изми косата. После се обръсна с поредната хотелска „екстра“ и се подпря с две ръце на очуканите плочки. Водата обливаше раменете и гърба му.

Как се бе озовал тук? Почти беше забравил. Чичо Хари. Да, това беше причината. Искаше да намери убийците на Хари. И да ги накара да си платят.

И да помогне на себе си. Не можеше да го отрече. Сделката с Дженифър му предлагаше реален шанс досието му да бъде изчистено, ЦРУ да го остави на мира и Кларк да бъде предупреден да не се занимава с него. Но можеше ли да им вярва? А на Дженифър? Все още не беше сигурен.

Спря водата, взе две хавлии, избърса се и приглади косата си с ръка. После излезе от банята и се облече — чисто бельо, джинси и тениска. Всичко беше в чантата, осигурена от предвидливото и бързо действащо ФБР. Тръгна по тясното стълбище към стаята на Дженифър на долния етаж и похлопа на вратата.

— Влез.

— Ще сляза да запазя маса.

— Добре. И без това трябва да се обадя по телефона. Ще предложа да отидем в Амстердам и да разследваме Щайнер.

— Хубаво. Но не забравяй споразумението ни. Докато не ги накараш да потвърдят сделката с мен, ще действаш сама.

— Съгласна съм.

— Ще се върна след десетина минути.

— Добре.

Дженифър тръгна към банята. Том гледаше гладките мускули на врата й и съвършения й гръб с цвят на шоколад и мрачно поклати глава. Точно това имаше предвид Жан-Пиер, когато каза, че била опасна.

Изхъмка и излезе. Слънцето се стопяваше над сградите, стените започваха да излъчват насъбралата се в тях горещина. Шумните кафенета и ресторанти се пълнеха с нетърпеливи клиенти — настаняваха се под чадърите с ярки цветове, осветени отдолу като фенери. На фона на бръмченето на мотопедите се разнасяха безброй разговори.

Районът беше прословут с проститутките си. Том вдигна глава и видя, че някои вече са отворили прозорците си и са сложили малки червени хавлии на балконите. Това беше обичайният сигнал, че проститутката е готова да упражнява професията си.

— Ей, Том!

Кърк се обърна към масата, покрай която току-що беше минал.

— Как си? — отново се обади гласът, този път придружен от махане с ръка.

Арчи беше неузнаваем. Бейзболната шапка, тениската и късите панталони бяха убедителен камуфлаж сред тълпите туристи. Фотоапаратът на врата му и раницата в краката му допълваха облика. Носеше слънчеви очила и не се беше бръснал от няколко дни — това, изглежда, беше част от маскировката, макар че Том нямаше представа каква е целта му. А и беше твърде изненадан, за да коментира външния му вид.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— От хотела идваш, нали? Зад бара има огледало в стил ар деко. Преди няколко месеца продадоха едно такова за десет бона.

Том го сграбчи за фланелката и го вдигна от стола.

— Какво правиш тук? Каква игра играеш?

— Спокойно, пич. — Очилата на Арчи се кривнаха на една страна.

— Как ме намери?

— Жан-Пиер ми се обади следобед — изграчи Арчи, тениската стягаше гърлото му. — Върна ми една услуга. Честна дума.

Кърк поотпусна хватката си.

— Какво ти каза?

— Ами… че си в Париж. Избърсах праха от паспорта си, метнах се на първия „Евростар“ и му звъннах, когато пристигнах. Каза ми, че те е пратил в този хотел.

— Не спомена, че ти се е обаждал. — Гласът на Том беше изпълнен с подозрение.

— Може да е искал да те изненада. Знам ли. Все едно, вече съм тук.

Кърк се вторачи в очите му, после го пусна. Арчи се свлече на хромирания стол и си намести очилата. Том седна срещу него.

— Какво искаш, Арчи?

— Трябва да поговорим. Стават разни неща, все кофти.

— Защо? Какво си чул?

— Носи се слух, че си очистил стария Ренуик. Това не изглежда добре.

— Мислиш ли, че аз съм го направил?

— Стига глупости.

Том въздъхна, после махна на сервитьора и поръча.

— Проклети чужденци — измърмори Арчи. — И бирата им е даже гадна — газирана помия.

Том беше съгласен — тъкмо затова си бе поръчал водка с тоник.

— Натопиха ме, Арчи. Вечерях с Хари. И после неочаквано Кларк се опита да ме арестува за убийството му. Каза, че отпечатъците ми били навсякъде.