Джеймс Твайнинг - Монетата

— Защо някой ще иска да те натопи?

— И аз искам да знам.

— Има ли нещо общо с мацето? — попита Арчи и хвърли поглед към входа на хотела.

— Откъде знаеш за нея? — сопна се Том.

— Не се ядосвай. — Арчи нервно огледа хората на съседните маси. — Жан-Пиер ми каза, че си с мадама. Изглежда, смята, че тя може да те направи агресивен.

Сервитьорът дойде, остави питиетата им на лъскавата маса и пъхна сметката под синия рекламен пепелник на „Перно“. Арчи бръкна в раницата си, извади два телефона, провери дали има съобщения или пропуснати повиквания и ги сложи на масата. Цветните им екрани отразяваха помръкващата дневна светлина.

— Може да се каже. Тя работи за ФБР.

Арчи подскочи.

— ФБР! Шегуваш ли се?

— Де да беше така. Очевидно имат съвпадение на ДНК от поръчката в Ню Йорк. Не са ме арестували само защото мислят, че съм извършил кражба от Форт Нокс, и искат да сключат сделка с мен.

— Форт Нокс? Какви са тия глупости?

— Затънал съм до гуша, Арчи, и те ме държат за топките. Могат да докажат, че нямам нищо общо с убийството на Хари, но трябва да им помогна да намерят откраднатото от Форт Нокс. Ако го направя, обещават да изчистят досието им.

— И ти им вярваш?

Том кимна, а Арчи се изсмя, взе единия телефон, погледна екранчето му и започна да го върти на масата пред себе си. Златната му гривна потракваше в ръба на масата.

— Те си остават ченгета, приятел, с каквито и красиви инициали да се кичат. За тях хората като теб и мен са врагът. Ако могат да ни използват, го правят, но щом настъпи моментът, ни издухват — и край. — Арчи щракна с пръсти. — Ти би трябвало да знаеш това най-добре.

— Знам го. — Кърк се поколеба за секунда. — Глупаво е, но мисля, че тя е различна.

— Стига де! Та ти изобщо не я познаваш.

— Прав си. Но познавам хората. И мисля, че тя е откровена с мен и не ме лъже. — Том чак се изненада от увереността си.

— Тя може да ти обещае всичко, но те й казват какво да прави. За това трябва да се тревожиш, по дяволите. Нямаш абсолютно никаква гаранция.

Кърк кимна.

— Все още не, но…

— И как тя може да докаже, че нямаш нищо общо с убийството на Ренуик?

Арчи взе втория телефон, хвърли бърз поглед на екрана, после го остави и продължи да върти първия.

— Тя беше на вечерята заедно с мен. Преди години Хари очевидно е свършил някаква работа за ФБР и те искаха да им помогне за удара във Форт Нокс. Тя е свидетелка, че си тръгнах, когато Хари беше все още жив. Нейни агенти са ме наблюдавали цяла нощ и могат да потвърдят, че не съм излизал от дома си, нито съм се обаждал на някого.

— И сутринта се появява като Майка Тереза и ти предлага сделка?

— Горе-долу.

— Осъзнай се, Том. Тя е федерален агент, а не милата ти кръстница. Какво мислиш, че я мотивира повече — ти или работата й? Господи, няма да се изненадам, ако е пречукала Хари, за да те накара да й сътрудничиш.

На Кърк изведнъж му хрумна смразяваща мисъл. Дженифър знаеше къде да го намери. Самолетът в Кент, колата и дрехите в Довил. Всичко беше организирано бързо и безупречно. Удобно. Беше ли прав Арчи? А той — не пропускаше ли нещо?

— Какво ще стане, ако след няколко седмици свидетелите се изпарят, вместо да подкрепят историята ти? — с безмилостен язвителен тон продължи Арчи. — Ами ако Кларк се появи отново и тя вече не е с теб, за да ти помогне, както е обещала? Или ако някой убиец от ЦРУ се опита да ти пръсне черепа, за да приключат с теб? — Пак погледна екранчетата на телефоните си.

— Имаш ли други предложения? — попита Том и доизпи водката.

— Да. Веднага да станеш от масата, да рискуваш и да избягаш. Поне ще ги видиш, че те преследват, вместо да те наръгат в гърба хора, на които мислиш, че можеш да имаш доверие. Правил си го.

— Тогава беше различно. Имах какво да разменя с французите. ЦРУ помислиха, че съм мъртъв, и престанаха да ме търсят. Номерът минава само веднъж.

— Мога да ти помогна. — Арчи направо му се молеше, вкопчил пръсти в масата. — Изпълни поръчката. Вземи другото яйце. Уредил съм всичко в Амстердам. С парите от удара ще се установиш другаде. И аз смятам да сменя пейзажа. Може да заминем заедно. Хонконг? Буенос Айрес? Ти избираш.

— За това ли е всичко? Заради проклетата поръчка? Някога мислиш ли за нещо друго, освен за пари?

— Мисля как да остана жив. И ти трябва да помислиш за това. Най-късно до утре ще ти приготвя екипировката. Яйцето е в частна колекция. Онази, която гледахме преди няколко години, когато отмениха поръчката. Максимум двама-трима пазачи. Фасулска работа. — Арчи щракна с пръсти, за да наблегне на думите си. Единият му телефон иззвъня и той го грабна. — Да… Кажи му от мен, че е…