Джеймс Твайнинг - Монетата

Том изтръгна телефона от ръката му и го пусна в почти недокоснатата му бира.

— Не ме ли чу? Казах — не. Няма да го направя. — Кърк заплашително вдигна пръст. Арчи ядосано извади телефона от чашата си и го избърса със салфетка. Екранът беше угаснал.

— Чуваш ли се какво говориш? Вярваш на хората, които преди десет години те предадоха. И на всичко отгоре няма да изпълниш поръчката и Касий също ще те подгони. Това е не само лош избор, а проклето самоубийство. Ако свършиш работата, поне ще трябва да се тревожиш само за ченгетата. А и двамата знаем, че можеш да се справиш с тях.

— Не разбираш, нали? — Том стана, опря юмруци на масата и се наведе към него. — Ако направя каквото искаш, до края на живота си ще трябва да се крия. Вечно ще трябва да поглеждам през рамо, няма да мога да вярвам на никого и ще трябва да бягам от сенки. Не си струва да водя такъв живот. Вярно, рисковано е, но тя ми предлага възможно най-добрия шанс да изчистя името си. Ако има и най-малката вероятност за това, ще се възползвам.

Арчи поклати глава и махна капачката на мокрия си телефон. На масата падна капка бира. Той погледна укорително Том.

— А Касий?

— Касий? Не знам. Ще трябва да се разбера с него, когато го видя. Ако изобщо го видя.

— Значи няма дори да помислиш по въпроса?

— Добре. Ще помисля, щом искаш. Но и ти трябва да помислиш и да намериш друг за поръчката, при това бързо.

Арчи поклати глава. Помръкващата жарава на слънцето се отрази в очилата му.

— Ако откажеш, и двамата ще пострадаме, Том. Гарантирам ти го.

Взе другия телефон от масата, погледна екрана, намести си очилата, стана и се сля със здрача.

Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж

20:01

Косата на Дженифър беше мокра, раменете й блестяха от бисерни капки. Тя обу бикините си и закопча черния си дантелен сутиен. После седна на ръба на тясното легло и нахлузи черни джинси.

Още й беше горещо от душа, затова отиде до прозореца да подиша чист въздух, но в последния миг се сети да се скрие зад тюлените завеси, които се развяваха от ветреца. Сребристият й телефон започна трескаво да вибрира на тоалетката. Дженифър се поколеба, преди да отговори. Знаеше кой се обажда и искаше да се увери, че е спокойна и е подредила фактите в главата си. Съзнаваше, че разговорът може да е труден.

— Ало?

— Браун? Обажда се Боб Корбет.

Отривистата интонация и бързото, отсечено изговаряне на думите мигновено затвърдиха подозренията й и Дженифър реши да отговаря кратко и по същество. Знаеше, че Корбет харесва това.

— Да, сър?

— Как си? Кажи ми, че имаш добри новини. Нуждая се от тях. — Гласът му бе уморен и тревожен и Дженифър предположи, че Пайпър и другите усложняват живота му след убийството на Ренуик и загубата на монетата.

— Напредвам.

— Хубаво — облекчено каза той. — Какво научи?

— Ходих при Ван Симсон, както се уговорихме. Монетата му е там. Но ние… искам да кажа аз — бързо се поправи тя, съзнаваше, че Корбет разгадава всички недомлъвки в подобна неволна грешка, — усетих, че той знае повече, отколкото казва. Престори се на изненадан, но не беше достатъчно убедителен. Мисля, че знаеше за монетите.

— Нещо друго? — В гласа му не прозвуча интерес, макар Дженифър да знаеше, че е разпалила любопитството му.

— Отидохме в апартамента на Раниери, но се оказа фалшив. Кърк намери истинското му жилище и немски вестник с дата няколко дни след убийството на Раниери. Имаше статия за обир на летище „Шипхол“.

— Виж ти. — Гласът на Корбет прозвуча по-заинтригувано.

— Накарах Макс да провери. Няколко седмици след кражбата на „Шипхол“ в Амстердам е бил убит германец — наръган с нож в гърдите като Раниери.

— Каква е връзката?

— В апартамента му холандските полицаи са намерили някои от откраднатите на летището неща.

— И до какво води това? Изпускаш нещо.

Дженифър долови напрежение в гласа му. Така ставаше винаги, когато търпението му се изчерпваше.

— Германецът се казва Карл Щайнер. Познай кой е платил гаранцията му няколко дни, преди да бъде убит.

— Раниери?

— Точно така.

— Е, каква е теорията ти?

— Онзи, който е откраднал монетите от Форт Нокс, се е опитал да ги пренесе незаконно в Европа, като ги е скрил в товарна пратка. А после Щайнер изважда късмет на летището. Монетите са били в откраднатите от него кашони. Щайнер е познавал Раниери, затова отишъл в Париж да го помоли да ги продаде. След като убиват Раниери, Щайнер се връща в Холандия, като оставя вестника, който намерихме. А след няколко дни убиват и него.