Джеймс Твайнинг - Монетата

— Какво искаш да кажеш?

— Възможно ли е Щайнер и Раниери да са били убити, докато са се опитвали да ги продадат на хората, които са ги откраднали?

Преди Том да отговори, краищата на вестника потрепнаха и страниците се повдигнаха, и леко изшумоляха. Дженифър погледна към отворената врата и прошепна:

— Затвори ли прозореца?

— Мисля, че да — отвърна Том, допря гръб до стената и полека тръгна към вратата.

Дженифър го последва.

Зачакаха, ослушваха се. Тишината странно усилваше звуците, разнасящи се над покривите. Далечна сирена, трясък от затваряне на прозорец, изсвирване на спирачки, плач на бебе. Но на фона на всичко това се чу различен шум. Леко изскърцване, след няколко секунди последвано от друго. Звуци, идващи от апартамента. От някой, който стъпваше по дъските на пода.

Стъпките неумолимо се приближаваха, същински приглушени удари на барабан, но вече придружени от леко шумолене на плат. И после внезапно спряха. Том разбра, че човекът е застанал от другата страна на вратата, и се подготви. В стаята се подаде черно лъскаво късо дуло на пистолет, а после дебела мъжка ръка със златен пръстен на всеки пръст и паяжина, татуирана между палеца и показалеца.

Без да се колебае, Том сграбчи неизвестния за китката и я изви. Сухожилията се скъсаха. Мъжът изкрещя и изпусна оръжието. Том се наведе и взе пистолета. Човекът отскочи назад, виеше от болка.

— Ще застрелям следващия, който се опита да влезе — извика Том.

Настъпи тишина, а после се чу звук от отдалечаващи се стъпки, два приглушени гласа се разнесоха от спалнята.

— Вероятно обсъждат кое е по-лошо — прошепна Том. — Да се опитат да ни заловят тук или да се върнат с празни ръце при онзи, който ги е изпратил.

Неочаквано на външната врата се позвъни — пронизителна смесица от електронни мелодии. В последвалата тишина Том и Дженифър чуха тропане на крака, бягащи по покривите.

17:06

Позвъни се отново, този път по-настойчиво. Том излезе от кухнята и все така покрай стената се приближи до външната врата. Звънецът пак отекна в жилището, но вече придружен от удар с юмрук по дървото. Том надникна през хромираната шпионка и прошепна през зъби:

— По дяволите!

Затвори очи, облегна глава на вратата и бавно я поклати. Това беше последното, което му трябваше.

— Кой е? — само с устни, без да издава и звук, попита Дженифър, все още стоеше на прага на всекидневната.

Том не отговори, пъхна пистолета в джоба си, отключи и отвори. Светлината от коридора нахлу в апартамента като гъста мъгла и го накара да присвие очи.

— О, Феликс, mon ami 5 5 Приятелю (фр.). — Б.пр. . Надявам се, че не те безпокоим.

В полумрака надникна едър мъж с весело доволно лице и дълга черна къдрава мазна коса, завързана на опашка, и разпери ръце. Дженифър се сети, че „Феликс“ е името, под което според Пайпър Кърк действаше от десет години.

— Bonjour 6 6 Добър ден (фр.). — Б.пр. , Жан-Пиер. Влез — неохотно каза Том и поклати глава.

Мъжът направи знак на двамата полицаи, застанали от двете му страни, да чакат навън. Дженифър запали лампите, а Том затвори вратата.

— Дженифър, това е Жан-Пиер Дюма от френските вътрешни тайни служби. Жан-Пиер, запознай се със специален агент Дженифър Браун от ФБР.

— Enchanté 7 7 Приятно ми е (фр.). — Б.пр. . — Дюма стисна ръката й. Дъхът му миришеше на „Лъки Страйк“. — Тези трябва да са ваши, нали?

И кимна към босите й крака, и вдигна обувките й, които държеше в лявата си ръка.

— Благодаря. — Дженифър ядосано стрелна с поглед Том, избърса мръсотията и прахоляка от петите си и нахлузи обувките.

— Имате ли документи, мадмоазел? — попита Дюма.

Тя бръкна в джоба на сакото си, извади картата си и му я даде. Той я огледа недоверчиво и изненадано повдигна вежди.

— Феликс наистина работи за ФБР. Maintenant j’ai vraiment tout vu. 8 8 Сега разбирам всичко (фр.). — Б.пр.

— Не работя за ФБР — троснато възрази Том. — Само си сътрудничим.

— Точно така — потвърди Дженифър. — Господин Кърк е тук като цивилно лице.

— Да де, той винаги е цивилно лице. — Дюма й махна с ръка. — Елате. Да седнем да обсъдим нещата.

Поведе ги към всекидневната и с нежелание седна на канапето, Том и Дженифър се настаниха срещу него. Дюма беше облечен в нови джинси, синя риза, бяла фланелка отдолу и тежко черно кожено яке. Изглеждаше як, макар и не в особено добра форма. Кафявите му очи блещукаха над големия дебел нос. Кожата на лицето му беше увиснала от алкохола и никотина.