— Според теб какво означава това?
— Онзи, който е идвал, е познавал обстановката и не е било необходимо да рови. Знаел е как да влезе и къде е всичко. Бил е тук и преди, вероятно с Раниери.
— Може би е имал партньор? — Дженифър се намръщи и седна на твърдия стол срещу Том.
— И вероятно германец — предположи той и й показа вестника, който бе извадил от кошчето. — Загадъчният гост е чел „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Всъщност… — Том се вгледа по-внимателно. — Не ти ли се струва, че го е прегъвал на ето тази статия?
Вестникът беше сгънат на четири, така че да се вижда цялата статия, оградена от части от други репортажи, снимки и реклами.
— Как е озаглавена? — Дженифър стана, приближи се до Том и седна до него на облегалката на канапето.
— „Suche geht weiter für Schiphol Flughafen-Diebe“ — прочете той и преведе. — „Продължава издирването на крадците от летище «Шипхол»“.
— „Шипхол“ в Холандия?
— Знаеш ли друго?
— Много хитро. — Тя направи гримаса, после извади телефона от чантата си и набра някакъв номер.
— Макс Спрингър, моля… Макс, обажда се Дженифър. Благодаря, добре съм. На работа ли си? Чудесно. Искам да провериш нещо. Виж какво имаш за кражба на летище „Шипхол“, извършена преди няколко седмици. Да, разбира се, „Шипхол“ в Амстердам. Знаеш ли друго? — И намигна на Том.
— Какво си намислила? — попита той и тя закри с ръка телефона.
— Всеки ден Интерпол ни изпраща информация за извършени престъпления. Въвеждаме ги в нашата база данни. Случилото се на „Шипхол“ трябва да е там. — Дженифър свали ръката си от телефона. — Да, чакам. Открил си нещо? Страхотно. Прочети ми го. Бавно. — Започна да записва на един лист, който грабна от бюрото. — Добре… Да. Това ли е всичко? Чудесно. Какво? В момента не мога да говоря с него. — Очите й се стрелнаха към Том, после се сведоха към пода. — Кажи му, че ще му се обадя утре. Благодаря, Макс.
— Е?
— На единадесети юли в склада на митницата на летище „Шипхол“ е бил извършен въоръжен обир. Трима мъже с откраднат микробус на колетната служба отмъкнали цяло състояние в отлежало вино и бижута. Убили двама пазачи. А после, десет дни по-късно, на двадесет и първи, мъж бил наръган с нож в телефонна будка в Амстердам. Холандската полиция идентифицирала убития като Карл Щайнер, източногерманец с дълго досие, включващо въоръжени обири и търговия с крадени вещи. В жилището му намерили няколко каси от въпросното вино и част от бижутата.
— С други думи, той е извършил удара на летището — каза Том и стана.
— По-нататък става още по-хубаво. Оказало се, че е бил арестуван на четиринадесети в Париж, защото се сбил пред нощен клуб. Познай кой е платил гаранцията му.
— Раниери? — с изпълнен с надежда глас попита Том.
— Точно така — победоносно се усмихна Дженифър.
Той потърка дясното си слепоочие и замислено сбърчи чело.
— Опитваш се да разбереш как монетата е попаднала в Раниери, нали? Къде се е объркала внимателно планираната кражба от Форт Нокс. Е, сега знаем.
— Мислиш ли?
— Амстердам е голям търговски център. Оттам минават всевъзможни ценни стоки, някои легално, други нелегално. Да предположим, че Щайнер е решил да си вземе част от благините. Извършва нападение на летището и открадва микробус, пълен с вино и бижута. Ами ако му е провървяло и когато е разопаковал всичко, е намерил монетите, скрити в някой от кашоните?
— Смяташ, че е станало случайно? Месеци планиране и инвестиции стотици хиляди долара, прахосани само защото крадец на дребно е извадил късмет?
— Защо не? Изпращането на монетите по куриер би било твърде рисковано, като се има предвид колко е затегната охраната на летищата напоследък. Пренасянето им с товар е много по-безопасна възможност, тъй като по-голямата част не се отваря. Знам го, защото и аз съм го правил. Щайнер вероятно е имал хора, които са чакали да вземат виното и бижутата. Но монетите са били нещо необикновено. За тях му е трябвала помощ.
— Да. — Дженифър разбра за какво намеква Том. — И Щайнер отива в Париж при стария си приятел Раниери. Може би му е дал една от монетите за проба. Но преди Раниери да успее да я продаде, някой го открива и го убива. Щайнер научава какво се е случило, връща се тук, взима си нещата, хвърля вестника в кошчето и избягва в Амстердам, вероятно с останалите монети.
— И след няколко дни убиват и него. Наръган с нож също като Раниери.
— Хари не спомена ли, че малцина на света биха проявили интерес или са достатъчно богати да купят такива монети?
Читать дальше