Джеймс Твайнинг - Монетата

— Точно така. Тогава защо са намерили в него монета на стойност осем милиона долара? Това е прекалено високо за неговата класа. Ето защо първо трябва да разберем кой му е дал монетата да я продаде.

— Да отидем ли да огледаме апартамента му? — нехайно подхвърли Дженифър.

— Къде е живял?

— На Порт дьо Клин… как беше… — Тя бръкна в чантата си, за да извади бележника си.

— Порт дьо Клинанкор. Е, да. Не очаквах да живее на Шанз Елизе. Полицаите не са ли ходили там?

— Били са, но смяташ ли, че са гледали внимателно? — Дженифър се беше научила да вярва на доказателствата, които вижда с очите си, вместо на уверенията на други, особено на местните ченгета. — Вероятно са изгаряли от нетърпение да приключат случая. Що се е отнасяло до тях, някой им е спестил труда да очисти поредната отрепка по улиците. Може да забележим нещо, което те не са видели.

Стигнаха до колата. Том седна зад волана, запали двигателя и каза:

— Ти решаваш. Ще те закарам там, щом искаш да огледаш, но ако питаш мен, само ще си загубиш времето.

— Изобщо не те питам — троснато отвърна тя. Отношението му беше възмутително и отново започна да я дразни. Извади бележника от чантата си и го прелисти. — Рю дьо Руисо, номер седемнадесет. Знаеш ли къде е?

Той кимна.

— До пазара за употребявани вещи. Но пак повтарям: ще е загуба на време.

Том потегли. Гумите забарабаниха по изтърканите обли камъни.

Една тъмносиня кола, която се криеше зад бял микробус, потегли след тях. Пътникът говореше по мобилния си телефон.

Порт дьо Клинанкор, Осемнадесети район, Париж

16:17

Реното спря и Дженифър и Том слязоха.

Дърветата от двете страни на красивата улица отдавна бяха изсъхнали, задушени от смога и оскъдната светлина. Пепелявите стени бяха изпъстрени като затворнически килии с високи до главата графити, ярки и крещящи символи на отчаяние, възмущение и омраза. Ветрецът развяваше прането на прозорците.

Стигнаха до номер седемнадесет и натиснаха звънеца. След няколко секунди от домофона се разнесе порой неразбираем френски.

Том каза само една дума:

— Полиция.

Гласът млъкна и вратата се отвори. Том се усмихна на Дженифър, но тя ядосано поклати глава, мина покрай него и влезе.

— Представяш се за полицай, а?

— Нали ни пуснаха.

Стъпките им отекнаха в тихия сводест коридор. Някога тук бяха намирали подслон теглени от коне карети, но сега имаше само два големи зелени контейнера за смет, от които се разнасяше противна сладникава смрад на гниеща храна. Портиерката, белокоса старица, беше излязла на стълбите да ги посрещне. Лицето й беше набраздено от дълбоки отвесни бръчки. През отворената врата зад нея се виждаше включен телевизор.

— Бихме искали да огледаме апартамента на отец Раниери — на безупречен френски каза Том.

— От полицията ли сте? — с немощен сприхав глас попита тя.

— Да.

— Имате ли значка?

— Да.

— Може ли да я видя? — Ръцете й бяха вкопчени една в друга. Тънките й китки бяха подути от артрит. Кокалестите й пръсти бяха разкривени и приличаха на нокти на хищна птица.

— Не ми създавай главоболия, бабке.

Портиерката огледа от главата до петите Том, после и Дженифър, като мърмореше под носа си нещо за процедури и полицейски произвол.

— На кой етаж?

— Последният. Стая Б.

— Има ли асансьор?

— Не. — Жената посочи с палец вътрешния двор зад нея. — По стълбите.

Том кимна и поведе Дженифър натам.

Стигнаха до площадката и видяха в дългия мрачен коридор шест бели врати.

— Тази трябва да е. — Дженифър посочи към дъното на коридора.

Вратата вляво беше запечатана с полицейска лента, бяло-синя, с официален надпис. Том кимна.

— Ще разбия ключалката.

— Не е необходимо — отвърна Дженифър, извади от чантата си шперц и се наведе. — Ще се справя.

Превъртя безшумно шперца в ключалката, после натисна дръжката и отвори. Лентата се скъса. Влязоха в малка стая. Светлината проникваше само през мръсен прозорец без завеси. В единия край беше сложено тясно легло. Дюшекът беше подпрян на стената до него. Малкият хладилник бръмчеше. Вратата му беше отворена, но лампата очевидно беше счупена. Дрехите от гардероба и дрешника бяха извадени и разхвърляни върху леглото и по пода.

В левия ъгъл имаше очукана бяла мивка, а до нея — газов котлон, свързан с яркосиня бутилка, поставена върху евтина ламинирана маса. Том натисна електрическия ключ за осветлението, но нямаше крушка. На тавана се развяваше паяжина.