Джеймс Твайнинг - Монетата

Том и Дженифър се наведоха и видяха непогрешимата щампа на орел, увенчан със свастика, обградена от дъбови листа.

— Златото е от Дахау — продължи Ван Симсон, с обич взе едно тъмножълто кюлче и го претегли на ръка. — От зъби и венчални пръстени.

Том предпочете да не обръща внимание на зловещия му трофей и се съсредоточи върху окачените над шкафовете плоскости. Забеляза, че там има монети, притиснати между двойното стъкло, така че да се виждат и двете им страни.

— Елате — каза Ван Симсон и затвори чекмеджето. Тонът му изведнъж стана настойчив. — Насам.

Поведе ги към отсрещната страна на трезора, където имаше малък подиум с бюро, компютър и телевизионни монитори. Шкафът до писалището беше осветен малко по-ярко от останалите и Том предположи, че съдържа най-ценните експонати от колекцията. Докато се приближаваха, различи вече познатите му детайли на „двойния орел“, окачен над шкафа.

— Ето я — победоносно заяви Ван Симсон. — Тук е, както ви казах. Единствената монета „двоен орел“ в частна колекция, цяла и непокътната. Стъклата са бронирани. Уверявам ви, че моята монета няма да излезе оттук.

— Ще трябва да се съглася с вас — каза Дженифър, разглеждаше внимателно монетата.

— Тогава защо всъщност сте дошли, агент Браун? — Гласът на Ван Симсон изведнъж стана студен и сдържан.

Тя отвърна твърдо на погледа му.

— Мисля, че ви обясних.

— Чух думите ви, но мисля, че не ми казахте всичко. Какво ще правите с фалшивия „двоен орел“?

— Какво имате предвид?

— Договорих се с министерството на финансите. — Той повиши тон и думите му отекнаха в помещението. — Обещаха ми, че моята монета ще е единствената на пазара и че няма да има други.

— Доколкото ми е известно, сделката остава в сила — спокойно отговори Дженифър.

— Но сте намерили монета, която смятате за истинска, инак нямаше да дойдете. Не се бяхме споразумели така. Фалшивата монета ще подбие цената на инвестицията ми и ще предизвика огромно колебание на пазара. Трябва да я унищожите.

— Уверявам ви, че ще ви уведомим веднага щом разберем за какво точно става въпрос. Ще се погрижа мнението ви да бъде чуто от властите.

Лицето му се разведри.

— Много любезно от ваша страна. Надявам се, че не ме мислите за груб, но се разгорещявам на тази тема. Вложил съм много пари.

— Разбирам.

— В такъв случай, ако сте видели достатъчно, мога ли да ви помоля да се придвижите към асансьора? Аз ще се кача по стълбите. Ролф ще ви изпрати.

— Разбира се — отвърна Дженифър и стисна ръката му. — Благодаря ви още веднъж, че ни отделихте време.

— Няма защо. Надявам се, че ще се видим пак, господин Кърк.

Том кимна и след като се ръкува с домакина, двамата с Дженифър тръгнаха между остъклените шкафове към ослепително яркия правоъгълник светлина на изхода. И точно преди да излязат в коридора, Ван Симсон извика след тях:

— Тук смятам да ме погребат един ден. Заровен с моята колекция. Тогава ще имам всичко завинаги.

И се качи на подиума. Осветени от единствения прожектор над главата му, очите му потънаха в тъмни сенки.

15:51

Тежката дървена порта изтропа зад тях и скри вторачения поглед на Ролф.

— Е, какво мислиш? — попита Дженифър, докато вървяха към колата.

— За какво? — Том пъхна ръце в джобовете на панталоните си.

— За онова, което току-що видя.

— Ти си детективът, не аз.

Тя спря и го погледна обезпокоено. Очакваше, че Кърк ще се държи недружелюбно, но да бъде нарочно неотзивчив не влизаше в сделката им.

— Забрави ли, че трябва да си помагаме? Ще е много по-лесно и за двама ни, ако участваш в играта.

— Не мисля като ченге.

— Ясно. — Дженифър отчаяно сви рамене и поклати глава пред твърдоглавието му. — Тогава аз ще разсъждавам като ченге и за двама ни. Разбрахме, че монетата е непокътната. Нужна е цяла армия, за да бъде открадната. Освен това Ван Симсон знаеше, че съществува и друга монета. Престори се на изненадан, когато му го казах, но очите му потрепнаха едва-едва — продължи тя, а Том кимна и отстъпи встрани, за да направи път на една майка с бебешка количка. — Определено не изглеждаше изненадан, колкото би могло да се предположи.

— Да, но това не означава нищо. Както каза Хари, Ван Симсон има много връзки. Няма доказателства, че е замесен в кражбата, а дори да е участвал, не знаем по какъв начин. Нито каква е връзката между него и свещеника.

— Раниери?

— Да. Къде е мястото му в света на Ван Симсон?

— Казах ти каквото знам. Раниери е откраднал пари от Ватиканската банка. Появил се е отново преди година и е започнал да търгува с крадени вещи. Дребен играч.