Джеймс Твайнинг - Монетата

22:40

— Наля ли си портвайн?

Дженифър се обърна към вратата: с нежелание откъсна очи от картината, която гледаше.

— Предпочитам вода. — И вдигна чашата си.

— Много разумно. Ела в кухнята да прегледаме това. — Той кимна към тъмносинята папка, която стискаше под мишницата си.

Дженифър му помогна да разчисти масата и да натрупа чиниите, чашите и приборите на плота — всичките бяха от скъп порцелан, кристал и сребро.

— Остави ги, мила — каза Ренуик, когато Дженифър започна да изсипва остатъците от храната в кофата за боклук. — Прислужницата ще ги измие сутринта. Седни и да почваме.

Дженифър седна, а той започна да реди съдържанието на папката на масата.

— Какво е всичко това? — попита тя.

— Изрезки от вестници, бюлетини, съобщения за продажби, всичко, свързано с европейския пазар на монети и медали. Имам компания, която ми ги събира. Така мога да действам по-бързо. От тези материали би трябвало да можем да съставим списък с имена и компании, които да провериш.

— Много съм ти благодарна, че ми помагаш. Особено в този късен час.

Ренуик се засмя.

— Удоволствие е мое, мила. Не се шегувам.

Той стана.

— Топло ми е. На теб не ти ли е топло? — И без да чака отговор, отиде до остъклените врати към градината и ги отвори. В стаята нахлу хладен ветрец. Той се върна на мястото си и се усмихна. — Нали нямаш нищо против, че дойде и Томас?

— Не, разбира се — отвърна Дженифър, като внимаваше гласът й да не прозвучи прекалено въодушевено. Последното, което искаше, беше Ренуик да разбере, че го използват, за да се доберат до Кърк.

— Робърт ми каза, че ще останеш само няколко дни, а вече бях поканил Томас, още миналата седмица. Той каза, че едва ли ще възразиш. Освен това Томас може да има полезен принос в разследването ви, поне така мисля.

— С какво се занимава господин Кърк, искам да кажа — Том, та смяташ, че може да помогне?

Ренуик се засмя.

— Мнозина си задават този въпрос. От онова, което ми е казвал, а то не е много, Томас е търговец на антики. Те са страстта му още от дете. Предполагам, че я е наследил от родителите си. Знае всичко за този бизнес, затова реших, че може да помогне.

— Значи го познаваш отдавна?

— Откакто беше четиринадесетгодишен. Запознах се с баща му, след като се премести в Женева. Томас идваше за празниците.

— Не е живеел с родителите си? — Дженифър знаеше отговора на този въпрос, но не можеше да позволи на Ренуик да разбере, че ЦРУ има за Кърк досие, дебело поне три пръста.

— Не. Майка му, Ребека, загина в автомобилна катастрофа, когато Томас беше на тринадесет. Шофирал той.

Тя кимна с разбиране. Баща й често й разрешаваше да седне на коляното му и да кара по краткото разстояние от дома им до първия голям разклон. Игра, която в случая с Том очевидно се бе объркала ужасно.

— Чарлс го прие много зле. Всъщност не можа да го преодолее. Изпрати Томас да живее при роднините на Ребека. Мисля, че за Чарлс беше твърде болезнено да го вижда край себе си.

— Това е ужасно. Да загуби майка си и после да бъде отхвърлен от баща си.

— Да. Той не говори за детството си, но веднъж ми разказа една история, която никога няма да забравя. Един ден, в началното училище, видял как две момчета откраднали чантата на една учителка. Не казал нищо, защото учел там само от два месеца и му било достатъчно трудно като нов ученик в ново училище — не искал да привлича повече внимание върху себе си. Та онези двамата разбрали, че Томас ги е видял, решили да сложат откраднатите пари в шкафчето му и после казали на учителката. Тя отворила шкафчето му пред целия клас и чантата й била там. Никой така и не повярвал, че е невинен, дори баща му, въпреки че скоро онези двамата били заловени да крадат от магазин и полицаите открили цял куп откраднати неща в стаята им. Томас винаги беше виновен в очите на баща си и не съм сигурен дали му го е простил.

— Не съм изненадана — отбеляза Дженифър и повдигна вежди. По ирония на съдбата, след като несправедливо е бил обвинен в кражба, Кърк наистина бе станал крадец.

— Както и да е, всичко това беше много отдавна. Е, да започваме. — Ренуик раздели материалите на две горе-долу равни купчини. — Ти прегледай тази, а аз — другата.

През следващите четиридесет и пет минути двамата четоха, без да разговарят. Тишината се нарушаваше само от скърцането на писалките им, докато си водеха бележки, от няколкото въпроса на Дженифър и от коментарите на Ренуик, за да й обърне внимание на нещо. Той се оказа прав. Пазарът беше малък и на няколко пъти се появяваха едни и същи имена, институции, частни колекционери и експерти. Дженифър водеше сметка и добавяше по един ред към всяко име. Ван Симсон беше споменат дванадесет пъти, двойно повече от най-близкия си конкурент.