Джеймс Твайнинг - Монетата

— Това няма връзка със случая. — Том пристъпи към нея.

— Предупреждавам ви, не го замесвайте.

— Ако играете с нас, няма да се стигне дотам. — Дженифър го погледна предизвикателно.

Ренуик се върна с чаши и кофичка с лед и се засмя от вратата:

— Е, вие двамата очевидно разчупихте леда. Отлично.

Двамата смутено се дръпнаха един от друг. Хари наля, покани ги да седнат на канапето и се настани срещу тях. Отрупаният с каталози за търгове нисък тапициран със синя коприна диван служеше за импровизирана масичка за кафе. Голямата мраморна камина беше пълна с изсъхнали цветя.

— Бизнесът ти сигурно върви добре — отбеляза Том — помъчи се гласът му да прозвучи спокойно и нормално — и посочи стаята.

Помещението беше обзаведено с модерни канапета и рогозки от морски треви. Стените бяха украсени с внимателно подбрана колекция картини — пророк от Стария завет, красива Богородица с Младенеца, портрет на папа, митична сцена на вакханалия. Разбира се, Том мигновено позна ръката на Ван Ейк, Рембранд и може би дори на Верокио в някои от платната. Колекцията беше поразителна и би подхождала на ренесансовата галерия на всеки голям музей.

— А, тези ли? Повечето са нови — в смисъл за мен — отвърна Ренуик и ги погледна равнодушно. — Преди няколко месеца наследих къщата от роднина, пребоядисах я и купих нови мебели. Той работеше в търговския флот или нещо подобно. Спечели състояние след войната. Не знам как е живял, обаче къщата беше пълна с боклуци. Продадох повечето неща, но някои си заслужаваха да ги задържа.

— Виждам — одобрително каза Том.

— Утре ще дойде един човек да види онази там. — Хари посочи портрета на папата в отсрещния ляв ъгъл. — Предполага се, че е на някой от школата на Тициан, но лично аз подозирам, че я е рисувал самият той.

— Сериозно? — Том стана и се приближи до картината.

— А онези какви са? — попита Дженифър и посочи зловещо оцветените маски, окачени над камината.

— Те са си мои. — Гласът на Ренуик мигновено се зареди с енергия. — Колекционирам ги. Това са японски маски Но.

— Не съм чувала за…

— Но е вид японски театър, оформя се през четиринайсети — петнайсети век — обясни Ренуик. — Сюжетът е елементарен, но сериозен и символичен, а костюмите са богати, дори натруфени. Маските се използват, за да изобразят стилизирани герои или чувства, като в древногръцкия театър, и да позволят на един и същ актьор да изпълнява няколко роли. Колекционирам ги от дете. — Очите му блестяха, гласът му трепереше от вълнение.

— На колко години са?

— Най-старата е тази. — Ренуик стана и посочи една бяла маска със златни рога и изпъкнали очи. Устните бяха дръпнати назад, белите зъби бяха оголени в демонична усмивка. — Тя е от 1604 година, когато жанрът Но е бил възприет като официален театър в Япония под патронажа на управляващата класа самураи и шогуна. Другите датират от края на седемнадесети и осемнадесети век.

Том хвърли поглед на някои от останалите маски — мандарин с присвити от смях очи, грижливо подстригана брада и мустаци и трапчинка на брадичката и разтревожен млад японец с намръщено чело и ококорени очи.

— Надявам се, че няма да имаш нищо против, драга — каза Ренуик на Дженифър, — но ще вечеряме в кухнята. В трапезарията все едно е паднала бомба.

Заведе ги в кухнята — широко помещение с плочки на пода и дървена селска маса в средата, наредена за трима. Остъклените врати вдясно бяха открехнати към градината и в стаята проникваше уханието на орлови нокти. Вляво имаше плот от черешово дърво с повърхност от гранит, газов котлон и дълбока ирландска мивка, пълна с тенджери, тигани и чинии.

Ренуик седна начело на масата, а Том и Дженифър се настаниха един срещу друг. Том я погледна гневно. Знаеше, че нейното натрапване в живота му е номер, коварен начин да му покажат докъде могат да стигнат, за да получат онова, което искат.

— Ако знаех, че ще идваш, щях да приготвя нещо специално — извини се Ренуик.

— Храната изглежда превъзходно — отвърна Дженифър.

Беше облечена в тясно черно сако, бяла блуза и широк черен копринен панталон до глезените. Том забеляза, че докато говори, носът й потрепва в унисон с движенията на устните, като на зайче.

И въпреки всичко това го накара да се усмихне, което го вбеси още повече.

22:09

След два часа лицето на Дженифър леко пламтеше от виното и топлината на печката.

Бяха се върнали във всекидневната да пият кафе. Ренуик се разположи на канапето и благосклонно се усмихна на Дженифър, която седна до него, срещу Том.