Джеймс Твайнинг - Монетата

— Е, Дженифър, Робърт ми каза, че може да помогна за нещо. Поверително, разбира се.

Тя кимна благодарно и остави чашата си. Бе изпила само една чаша вино в очакване на този момент и макар че почти през цялото време бе разговаряла с Ренуик, непрекъснато усещаше гневния поглед на Кърк.

— Агент Корбет, искам да кажа — Робърт, ми препоръча да говоря с теб, защото ти си знаел всичко за нумизматиката в Европа. — Тонът й стана делови.

— Така ли каза? Е, много любезно от негова страна. Вярно, че това е моята област. Години наред бях търговец. По този повод се запознахме преди няколко години, докато той разследваше поредния си случай. Наскоро разнообразих дейността си и в други области, но един от клиентите ми е фанатичен колекционер, затова все още трябва да съм в крак с изискванията на бизнеса.

Дженифър се поколеба. Държането й беше внимателно преценено. Искаше да се възползва от проницателността на Ренуик, но Корбет й беше напомнил, че не може да си позволи да каже на цивилно лице всички подробности за кражбата. Това обаче беше и удобна възможност да засили натиска върху Кърк, като му покаже, че знаят точно какво се е случило, и после да види как ще реагира. Трябваше да върви по острието на бръснача. Бръкна в чантата си, извади златната монета и я даде на Ренуик.

— Господи! — ахна той и я изпусна от вълнение. Монетата падна на пода, търкулна се и изчезна. Хари коленичи и започна да я търси. — Ужасно съжалявам… Не знам какво ми стана…

Тя се усмихна и забеляза, че Кърк наблюдава сцената с любопитство. Не беше помръднал.

— Няма нищо.

— Просто се стреснах — обясни Ренуик, след като намери монетата и седна. — Никога не я бях виждал.

— Малцина са я виждали — услужливо отбеляза Дженифър.

— Какво да са виждали? — попита Том и присви очи, за да види какво държи Хари.

— „Двоен орел“ от 1933 година. Уникална монета — обясни Ренуик и му я подаде.

— Най-обикновена двадесетдоларова монета — каза Кърк, докато я разглеждаше. — Златна. Ценна ли е?

Подхвърли я във въздуха, хвана я и я сложи на тапицираното със синя коприна канапе.

Дженифър се изуми, като чу въпроса му.

— Струва осем милиона долара — развълнувано отговори Ренуик.

— Сериозно?

Том се наведе и отново взе монетата. В изражението му се четеше уважение. Дженифър сбърчи чело. Кърк или беше много убедителен актьор, или… Ренуик прекъсна мислите й.

— Моят клиент, за когото споменах, има една такава. Наскоро я купил на търг. Не съм я виждал. Пази я в Париж. Мислех обаче, че неговата е единствената.

— Ако клиентът ти е Дариус ван Симсон, тогава официално е така.

— А неофициално? — Той я погледна изпитателно над ръба на чашата с кафето.

— Неофициално министерството на финансите на Съединените щати съхраняваше още няколко. Само че бяха… изгубени. — Дженифър се вторачи в Кърк и отново остана озадачена от реакцията му.

На лицето му изведнъж се изписа прозрение, сякаш парчетата от ребуса се бяха подредили и бе осъзнал за какво става дума.

— Изгубени? — Ренуик свали очилата си и се усмихна снизходително на Дженифър. — Къде са били видени за последен път?

— Тази монета е намерена в Париж. Предполагаме, че и останалите са в Европа.

— Разбирам. — Ренуик замислено потърка брадичката си. — Ван Симсон ще побеснее, като чуе това.

— Мисля, че се споразумяхме да не го чува — язвително каза Дженифър. — Или поне да го чуе от мен. Утре имам среща с него.

— Мило мое момиче, ще мълча като риба. Но светът на изкуството е малък — питай Томас. Ван Симсон обича да е на върха и плаща много пари, за да получи пръв подобна информация. Ако вече не знае, скоро ще научи. И повярвай ми, когато дадеш осем милиона долара за една уникална монета, не реагираш спокойно на хора, които изваждат същата от чантата си просто ей така.

— Познаваш ли го добре? — попита Том.

— Не съвсем. Както казах, той ми е клиент. Търся му монети. Намирам му и картини, предимно съвременни. Това е горе-долу всичко.

— Искам да знам кои биха могли да са вероятните купувачи в Европа — каза Дженифър, за да насочи разговора отново към монетата. — Кой би платил, за да притежава такова нещо?

Кърк наблюдаваше изпитателно Хари, сякаш и той като Дженифър се интересуваше от отговора.

Ренуик сви устни.

— Не мога да кажа. Вероятно трябва да разкриете самоличността на хората, спечелили големите търгове на монети през последните няколко години, и да се съсредоточите върху тях. Най-активните купувачи на пазара са институциите — музеи, фондации, корпорации. Ван Симсон е единственият частен колекционер, който може да си позволи подобно нещо, поне според мен.