Джеймс Твайнинг - Монетата

— Не, тук съм си. Обаче се преместих в ново жилище. Трябва да ми дойдеш на гости.

— Много любезно от твоя страна, но…

— Чакай да помисля. Утре не мога. Вдругиден също. Свободен ли си на двадесет и шести, понеделник?

— Просто…

— Не. Настоявам. В осем часа. Итън Терас седемдесет и четири. Ето визитката ми. И не закъснявай.

— Добре — склони Том. — Благодаря.

— Удоволствието е мое. А сега, ако ме извиниш, видях един човек, който ми дължи услуга.

Ренуик му намигна, разгъна панамената си шапка, сложи си я и изчезна в тълпата. Том тръгна към изхода.

Хари Ренуик. Не можеше да повярва. Все същият след толкова години. Дори облечен в същия смешен костюм.

Том не беше сигурен дали се дължи на факта, че не го е виждал отдавна и че вече има друг поглед върху нещата, но като се замисли, костюмът малко го подразни. Това беше дреболия, но за пръв път му се стори, че Хари нарочно ходи с този стар износен костюм. Преднамереният му дрипав вид изглеждаше фалшив като нови мебели, усърдно обработени така, че да приличат на стари.

Погледна визитката на Ренуик — от дебел картон с цвят на слонова кост със стилни, красиво изписани букви, пусна я в джоба си и поклати глава. Чичо Хари си беше чичо Хари, същият както винаги.

Окръжната морга в Луисвил, Кентъки

23 юли — 12:01

Финч присви очи и заопипва тила на бледата глава на Шорт.

— Какво открихте? — попита Дженифър и пристъпи към масата.

— Меко е. — В гласа на Финч се долови интерес: за пръв път, откакто бе започнал аутопсията.

— Искате да кажете, че има фрактура?

— Така изглежда. В основата на черепа има подвижни кости.

— Това предполага, че е бил нападнат, нали? — възкликна тя.

— Възможно е. Или е изпуснат от санитар. Има само един начин да разберем.

Финч протегна ръка към подноса с инструменти и взе чист скалпел. Натисна силно и направи дълбок разрез от едното до другото ухо, по линията на косата. Тънкото острие остърга черепа като нож неглазиран керамичен съд. Дженифър прехапа устна.

Финч отлепи кожата от главата на Шорт, сякаш белеше портокал, и я преметна върху лицето му.

Решителността на Дженифър най-после беше сломена. Без да пророни дума, тя се обърна и бързо излезе. Финч се усмихна, но не вдигна глава. Взе триона от подноса, включи го и доближи острието до оголения череп на Шорт.

След десет минути Финч дойде при нея. Бялата му престилка беше изпръскана с кръв и частици кости. На маската му висяха парченца хрущял. Той внимателно я свали и я пусна заедно с окървавените си гумени ръкавици в жълтото кошче за отпадъци до вратата.

— Добре ли сте?

— Да. — Дженифър пиеше вода от пластмасова чаша. — Просто не издържах… — Тя кимна към вратата на залата, където лежеше трупът. Ядосваше се на себе си, че бе проявила слабостта, която колегите й мъже винаги изтъкваха като доказателство за негодността на жените в някои аспекти на професията. Щеше да е още по-ядосана, ако беше повърнала. — Извинявайте.

— Не се притеснявайте — каза Финч и седна на един от оранжевите столове до нея. — Откровено казано, не очаквах, че ще издържите и толкова дълго. Последната процедура въздейства на всички, дори на полицаите, които вадят части от тела от катастрофирали коли. Бих се притеснил повече, ако бяхте останали. Подадох молба за развод скоро след като първата ми съпруга за пръв път присъства на цяла аутопсия. Реших, че ако издържи до края, ще е само въпрос на време, преди да свърша на масата.

Дженифър се засмя и изведнъж се почувства по-добре.

— Е, каква е присъдата?

— На пръв поглед е умрял от остро отравяне с въглероден окис. Трябва да довърша прегледа на другите органи, за да съм сигурен, но устните и ноктите показват това.

— Няма ли наранявания по главата? — Тя дори не се опита да прикрие разочарованието си.

— Напротив. Масивна фрактура.

— От какво е причинена?

— Бейзболна бухалка или железен прът… Нещо тежко и тъпо, защото кожата е непокътната. От човек, който си служи с лявата ръка.

— Как разбрахте?

— Стар трик в съдебната медицина. Десняците удрят жертвата си в дясната страна на главата — имам предвид, когато ударът е изотзад. Инак не им е удобно и не могат да вложат цялата си сила. Черепът на Шорт е разбит от лявата страна. Това е предположение, но се основава на практиката.

Дженифър запомни информацията, макар да знаеше, че тя едва ли ще стесни кръга на издирването.

— Мислите ли, че самоубийството е било инсценирано?