Джеймс Твайнинг - Монетата

Сийли я настигна и повтори:

— Защо? Какво има?

Тя сложи ръце на кръста си и се вторачи в него.

— Не мислите ли, че е странно? В деня, в който Тони Шорт се самоубива, някой запалва огън на десет метра от дома му.

Той я погледна недоумяващо.

— Тук непрекъснато палят огньове.

— Не смятате ли, че преди да се самоубие, Шорт е решил да изгори нещо? — Дженифър посочи дупката с пръст.

На лицето му се изписа прозрение.

— Да, разбирам. Тук по принцип се мотаят само хлапета, но може да е станало и както казвате вие.

Тя се приближи до трапа и се вгледа внимателно. Въпреки предположенията си трябваше да признае, че Сийли вероятно има право. От друга страна обаче, щом Шорт беше убит, извършителят може би бе запалил огън, за да унищожи оръдието на престъплението или някакво друго доказателство. И в двата случая трябваше да е сигурна.

— Помогнете ми. — Дженифър скочи в дупката и стъпи в пепелта. Около глезените й се разхвърчаха сиво-бели снежинки, досущ мухи около плод в летен ден.

Сийли слезе при нея и заедно избутаха настрана две големи недогорели дървета.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна полицаят.

От пепелта се подаваше метален предмет — почернял, ръждясал и изкривен там, където се беше огънал от горещината.

— Нямам представа — отвърна Дженифър. — Помогнете ми да го извадим.

Приличаше на метален контейнер и имаше две отделения. Горното представляваше нещо като плитък поднос с капак, а много по-голямото долно имаше капак отстрани. И двете отделения бяха празни.

И в следващия миг Дженифър я забеляза.

От едната страна, където сребристата боя почти се беше олющила, се виждаше символ, който топлината не бе успяла да заличи. Емблемата на министерството на финансите на Съединените американски щати.

Съвсем наскоро бе видяла подобен контейнер. Във Форт Нокс.

Сен Жермен ен Лайе, северозападен Париж

23 юли — 19:00

Земята беше превърната в кал от постоянната върволица тежки камиони и земекопна техника. Въздухът ехтеше от рева на дизеловите двигатели, воя на хидравликата и непрекъснатото бръмчене на невидим компресор. От отсрещната страна сглобяваха кран, а в близост до пътя монтираха временни жилища. Трима мъже със светлоотразителни якета наблюдаваха операцията.

Щом видя жълтото бентли, един от тях забърза към него, като придържаше каската си. Изчака шофьорът да слезе и да отвори вратата и после надникна вътре.

— Господин Ван Симсон. Очаквахме ви утре.

— Следващия път ще си уговоря час — отвърна Ван Симсон и слезе от автомобила. Светлокафявият му панталон беше напъхан в черни ботуши, а на раменете на бялата му риза беше завързан светлосин пуловер. Шофьорът му предложи яркожълта каска, но той отказа. — Къде е Льогран?

— Ръководи полагането на основите в трети сектор. — Мъжът посочи зад рамото си. — Мога да ви заведа.

— Не е необходимо. Връщай се на работа.

Ван Симсон кимна на шофьора си да го последва и тръгна нагоре по склона, стъпваше внимателно по коварните бразди, оставени от гумите на превозните средства — на места бяха дълбоки тридесет-четиридесет сантиметра.

Телефонът му иззвъня.

— Чарлс? — троснато каза Ван Симеон. — Надявам се, че имаш добра новина.

— За жалост не. Раниери е мъртъв от една седмица. Убит. Ченгетата се опитват да потулят случая.

Ван Симсон спря. Шофьорът, който вървеше на два метра след него, също спря и зачака.

— Къде е монетата? — изсъска Ван Симеон.

— Не знам — нервно отвърна Чарлс.

— Как така не знаеш? А апартаментът на свещеника?

Тръгна отново и шофьорът го последва.

— Претърсихме го. Нямаше нищо. Сега ченгетата са там.

— Да те вземат дяволите, Чарлс. Ти си виновен. Действа прекалено бавно. Някой друг се е добрал до него преди теб. — Ван Симсон ритна една буца пръст и тя полетя във въздуха.

— Не мислиш ли, че прекаляваш, Дариус? Нещата с монетата станаха неуправляеми.

— Ако искам съвет от теб, ще те попитам — сряза го Ван Симсон.

Прекъсна връзката, ядосано пъхна телефона в джоба на панталоните си и измърмори:

— Да му се не види.

Двама мъже пред него държаха чертеж. Голямата бетонобъркачка зад тях изливаше бетон в дълбок изкоп.

— Льогран? — изкрещя Ван Симсон, за да надвика тракането на въртящия се барабан на бетонобъркачката.

Единият мъж пусна края на плана и той мигновено се нави, сякаш имаше пружина.

— Мосю Ван Симсон? Очаквах ви…

— Знам, знам — прекъсна го Ван Симсон и махна с ръка. — Движите ли се по график?