Джеймс Твайнинг - Монетата

— Мнението ми на професионалист ли искате? Няма начин да се е качил в колата в това състояние. Бил е ударен, изпаднал е в безсъзнание и е бил сложен в колата. Отровните изпарения са го довършили. Но са само фасада — за заблуда. Шорт вече е бил на практика мъртъв.

— Сигурен ли сте, че първо е бил ударен, а после оставен на въздействието на въглеродния окис? Не е ли възможно да е получил нараняванията, след като е умрял?

— Не. — Финч категорично поклати глава. — Кръвта от церебралните кръвоносни съдове е изтекла в мозъка и е предизвикала масивен хематом под твърдата външна обвивка. Това би могло да стане само преди смъртта, докато все още е имал пулс.

Дженифър кимна. Оказваше се, че е убийство. Корбет щеше да подскочи до тавана. Усети, че се усмихва, и виновно се опита да възвърне сериозния си вид.

— Благодаря, докторе.

— Няма за какво. А сега, ако ме извините, трябва да отида да си довърша работата. — Той стисна ръката й. Кожата му беше студена и като гумирана от ръкавиците.

— Докторе — извика тя след него, мъчеше се гласът й да звучи спокойно. — На този етап мисля, че ще е по-добре да не съобщавате на семейството му резултатите от аутопсията. Знаете как е. Докато не сме абсолютно сигурни какво точно се е случило, не искам хората да правят прибързани и погрешни изводи.

Финч сви рамене.

— Разбира се. Няма проблем. — Взе нови ръкавици и се върна в залата за аутопсии.

Дженифър остана да гледа замислено плочките на пода. Убийството откриваше съвсем различен аспект на кражбата във Форт Нокс и тя беше твърдо решена да го разнищи докрай.

Неочаквано Финч се върна и прекъсна мислите й.

— Между другото, агент Браун, вие казахте, че Шорт има дете, нали?

— Да, три. Защо?

— Една от причините да оставиш някого на задната седалка е, че не може да отвори вратите отвътре, ако е щракната предпазната ключалка.

Проспект, Кентъки

23 юли — 13:33

Местните проектанти бяха придали особено отблъскваща доза анонимност на Либърти стрийт в предградието на Луисвил с оптимистичното име „Проспект“. От двете страни на пътя, отегчително виещ се в далечината, бяха наредени една до друга дъсчени къщи, отделени от съседите си с телени огради, по които само дето не минаваше ток. Ясените се бореха за пространство от неравния тротоар, посадени на уточнени от общината интервали. Виждаха се дупки там, където най-после се бяха отказали от стремежа си да извоюват право на съществуване от песъчливата почва. Кофите за боклук бяха закачени с вериги за стълбовете на вратите. На бетонните алеи пред къщите бяха паркирани коли — в плачевно състояние.

В далечината се извисяваше голяма водонапорна кула — крепеше се на четири невероятно тънки стоманени крака като гигантско насекомо. Червената й боя отдавна се бе напукала и олющила и ръжда разяждаше всяка заварка и болт. Името ЕКЪЛБЕРГ, написано с еднометрови бели букви, опасваше водохранилището — стар рекламен трик, чието предназначение отдавна беше забравено. Няколко деца караха скейтборд на улицата.

Дженифър застана пред къщата и зачака, вееше си със служебната си карта на ФБР. Слънчевите лъчи рикошираха от земята. В досието на Шорт пишеше, че е постъпил на работа в монетния двор след петгодишна служба в нюйоркската полиция. Беше полицай за пример и бе награден с почетен медал, след като бе откликнал на съобщение за влизане с взлом в аптека в Горен Уест Сайд.

Партньорът му бил прострелян и докато се опитвал да го спаси, Шорт отвърнал на огъня, убил един заподозрян и ранил друг. Някои твърдели, че е роден за професията си и че може би един ден ще стане капитан. Но очевидно инцидентът и непредсказуемият работен ден се бяха отразили на госпожа Шорт, която настояла той да си намери друга работа… или друга съпруга.

Брат му вече бил в монетния двор и уредил събеседване. Шорт преминал успешно процеса на подбора, макар да се оплакал на някои от колегите си, че са го накарали да смени пистолета с палка. Предложили му няколко възможности и той избрал Форт Нокс, за да са близо до родителите на съпругата му. Това горе-долу беше историята му.

За да установи защо Шорт е бил убит, Дженифър трябваше да се опита да разбере що за човек е бил и къде е живял. Отвън се виждаше, че семейство Шорт е направило всичко възможно с малкото си средства. Рамките на прозорците бяха боядисани в светлосиньо, за да подхождат на пощенската кутия в края на алеята за коли, макар чу тук-там дървото се бе напукало от годините. Верандата беше пометена. Страничният двор бе осеян с разхвърляни играчки.