Джеймс Твайнинг - Монетата

— С предпазен колан. — Начинът, по който го каза Финч, предполагаше, че това има голямо значение за него, и Дженифър мигновено се хвана, за да го разнищи.

— С предпазен колан? Мислите ли, че това означава нещо?

Финч сви рамене.

— Определено е необичайно.

— Както и че е намерен на задната седалка, ако питате мен. На негово място не бихте ли седнали зад волана или на предната дясна?

Той кимна, сложи си хирургични ръкавици и пусна ластиците на китките — те изплющяха силно.

— Е, хората правят странни неща, когато се готвят да се самоубиват. Кой знае какви мисли са минавали през главата му? Вик за помощ? Несъзнателен спомен за нещастно детство? Всичко е възможно.

Сложи си маска, погледна етикета на палеца на крака, за да се увери, че номерът отговаря на този в разрешителното за аутопсия, дадено му от асистента заедно с подробна рентгенова снимка на цялото тяло, и започна процедурата.

Първо прегледа трупа, за да установи дали има някакви особени белези — следи от убождане или порезни рани, като с монотонен глас диктуваше какво е видял в малък микрофон, прикрепен на ревера му. Единственият друг звук беше щракането на фотоапарата на асистента, който го следваше педантично около масата.

Дженифър бе поразена най-силно от ужасяващата безличност на процедурата. Лабораторната обстановка, стерилните дрехи, официалните формуляри, снимките и номерата на труповете свеждаха онова, което доскоро е било човешко същество и личност, до анонимна записка в регистъра и самотна статистика. Изведнъж изпита съжаление към Шорт.

Първоначалният преглед потвърди, че най-вероятната причина за смъртта е отравяне с въглероден окис. Ноктите и устните на Шорт бяха обагрени в издайнически вишневочервени петна — сигурен знак за задушаване поради липса на кислород в кръвта. Освен малка татуировка на лявото рамо тялото нямаше други отличителни белези.

Асистентът сложи под гърба на Шорт гумено блокче, така че гърдите да се изпъчат, а ръцете и краката да се отпуснат, което да позволи максимално излагане на торса за разрези.

Финч взе скалпел от подноса с инструменти и сряза гърдите на Шорт. Разрезът беше дълбок, минаваше от раменете до основата на гръдната кост и после в права линия надолу до лонната кост, като се отклоняваше леко, за да избегне пъпа. Патологът обели кожата, мускулите и меките тъкани от гръдния кош, издърпа одраното и го разстла върху лицето на Шорт, така че да разкрие ребрата и гърлото, след това сряза със специална ножица костите от двете страни на гръдния кош, сякаш режеше телена ограда. Това му даде възможност да обели гръдната кост, макар че трябваше да накълца някои меки тъкани, които упорито се държаха за задната част.

Дженифър наблюдаваше ужасена, но и с интерес, и се питаше дали не бе трябвало да приеме предложението на Финч да чака навън, вместо да позволи на страха си да не пропусне нещо да надделее. От друга страна обаче не беше в състояние да откъсне очи от трупа. Финч използва стандартния метод „Рокитански“, за който беше учила в Академията. Процедурата приличаше на изкормване на елен — Финч започна от врата и продължи надолу, като изряза всички органи и ги извади от трупа.

Прехвърли окървавените вътрешности на масата за дисекции — плоскост от неръждаема стомана, монтирана под масата за аутопсии, а асистентът премести гуменото блокче под главата на Шорт да го подготви за изваждането на мозъка. Финч отдели гръдните органи от коремните и хранопровода, като не преставаше да диктува… но монотонното му говорене неочаквано беше прекъснато.

— Доктор Финч?

Той погледна асистента.

— Какво има. Дани?

— Бихте ли погледнали това?

Финч остави ножиците.

— Кое?

— Вижте. — Дани посочи главата на Шорт.

Финч прокара пръсти по основата на черепа и изхъмка:

— Странно.

„Сотби“, Ню Бонд стрийт, Лондон

23 юли — 17:00

— Триста и тридесет хиляди лири за този уникум. Сабята, подарена на адмирал лорд Нелсън от султан Селим Трети след битката при Нил. Някой ще даде ли повече? Сабята отива при господина вдясно за триста и тридесет хиляди лири. Първи път. Втори път. Продадено на господина вдясно от мен за триста и тридесет хиляди лири.

Аукционерът удари с чукчето по масата. Разнесе се отекващ трясък на слонова кост върху дъбово дърво и изискани ръкопляскалия.

Том се измъкна незабелязано от залата — надяваше се да изпревари неизбежната блъсканица, която щеше да настъпи, когато търгът приключеше. Фоайето вече беше оживено. Двама журналисти минаха покрай него — тичаха навън, за да съобщят на редакциите си за следобедните събития. Купената за пет пъти повече от първоначалната оценка сабя — заедно със славната си история — беше хубаво копие.