Джеймс Твайнинг - Монетата

Въпреки това улицата излъчваше скрита енергия, все едно, вместо да спи само си почиваше. Евреи с бледи лица и тъмни костюми все още стояха във входовете, шмугваха се в магазините и си разменяха обезпокоени погледи под перифериите на черните си меки шапки. Работата зад кулисите продължаваше, шлифоваха се диаманти, сключваха се сделки, стискаха се ръце и се брояха пари.

Вероятно защото в живота му липсваше ред, Том беше заинтригуван от това място. Също като в Смитфийлд, той черпеше душевна увереност от приемствеността на улиците, от ежедневния им цикъл и успокояващата прегръдка на познатите им обичайни занимания. В известен смисъл копнееше за тяхната предсказуемост.

Влезе в мрачното, неприветливо фоайе на „Хатън Гардън Сейф Депозит Лимитид“ и показа пропуска си на дежурните пазачи, които седяха зад прозорец с решетки. Те го провериха внимателно. Примигващите екрани пред тях обхващаха всеки ъгъл на фоайето и трезора и осветяваха лицата им в синьо. След проверката го пуснаха да мине през двете врати с метални решетки.

Железобетонният трезор в края на застланите с тъмнозелен линолеум стълби беше пет квадратни метра. Стените бяха от волфрамова стомана. Стоманените врати блестяха в сребристо на светлината на лампите. Номерата на кутиите бяха написани с черно. Колкото и необичайно да беше за този час на денонощието, вътре нямаше никого. Това го устройваше идеално.

Том извади ключ и показа на пазача, който го придружаваше, коя кутия иска да види. Двамата пъхнаха ключовете си в отделни ключалки и ги превъртяха. Вратичката изщрака и се отвори. Том извади дълъг черен метален контейнер и го сложи на подноса, изскочил между редиците чекмеджета. На подноса имаше втори ключ. Том и пазачът отидоха до друга кутия и пъхнаха ключовете си. Този път Кърк изчака пазачът да излезе и чак после отвори черния контейнер.

Знаеше какво има вътре, но въпреки това изсипа съдържанието на малката кожена кесия в ръката си. Шлифованите диаманти на стойност четвърт милион долара, неговият дял за яйцето на Фаберже, което беше откраднал в Ню Йорк. Сделките с диаманти се осъществяваха много по-лесно, отколкото с пари в брой, стига да знаеш към кого да се обърнеш. Приемаха ги на повече места, отколкото кредитните карти „Американ Експрес“.

Том прибра диамантите в кесията, бръкна в джоба на сакото си, извади яйцето на Фаберже и го сложи във втората кутия. Беше го увил в скиорската си маска — символичен акт, който нямаше да убегне от вниманието на Арчи, когато дойдеше да го вземе. Вкара чекмеджето в стената и заключи вратичката. После пусна кесията и ключа за втората кутия в първата, върна я на мястото й и я заключи.

Мина покрай охраната, кимна на пазачите и излезе на улицата точно когато лампите светнаха.

Моргата в Луисвил, Кентъки

23 юли — 11:37

Дженифър смяташе, че няма случайни съвпадения, а само различни аспекти. От една гледна точка поредицата отделни събития можеше да изглежда произволна, без да ги свързва нищо друго, освен реалното им съществуване. Случайността.

От друга перспектива обаче събитията можеше да се развиват, да се усложняват и да се задълбочават — и накрая да се избистрят като съставни части на причина и резултат, за каквито първоначално не си помислил, нито предположил.

Доколкото й беше известно, това бяха фактите. Тони Шорт бе работил във Форт Нокс. Млад и здрав. Щастливо женен, с три деца, които обожавал. Редовно ходел на църква. Колегите му го харесвали и уважавали. Ето защо, от една гледна точка, фактът, че се бе самоубил само няколко дни преди разкритието, че от Форт Нокс са били откраднати пет златни монети, беше ужасяваща случайност. Погледнато обаче от друг, по-циничен аспект, това съвсем не беше случайно, а направо подозрително.

Корбет се съгласи с нея, когато най-после успя да го открие предишния следобед, докато той отиваше на поредното закрито съвещание. На лицето му беше изписано мрачно примирение. Поздрави я с уморена усмивка.

— Разполагам само с пет минути, така че давай накратко.

Дженифър набързо обясни какво е открила за Шорт. Не спомена за грешката на Виджиано, макар че той не би направил същото за нея. Корбет се изненада приятно и дори спря и я потупа по рамото. Жестът му я изпълни с гордост.

— И не е оставил предсмъртно писмо?

— Не. — Тя категорично тръсна глава. — В показанията на всички свидетели пише, че самоубийството му е изключително странно. Щастлив брак, добра работа. Не се вмества в профила на самоубиеца.