Джеймс Твайнинг - Монетата

Пайпър хвърли незаинтересован поглед на Дженифър.

— Щом всички сме тук, да започваме — рече един плешив мъж с тънък врат и неумолимо и изтощено лице на боксьор, който очевидно ръководеше съвещанието. Стана и се наведе над масата, подпря се на юмруци. Ръкавите на раираната му риза бяха навити над лактите. Мускулите му изпъкваха, дори златният му ролекс сякаш му беше тесен. Мъжът дъвчеше дъвка и през секунда млъкваше, за да я прехвърли в другата страна на устата си.

— За онези от вас, които не ме познават — продължи той с ленивия си провлечен тексаски акцент, като погледна Дженифър и Корбет, — аз съм Скот Йънг, шефът на министерството на финансите.

Дженифър, разбира се, го позна веднага. Йънг беше наскоро назначен от президента и бе дошъл от една от най-агресивните инвестиционни банки на Уолстрийт. Имаше славата на човек, който говори без заобикалки и не си поплюва.

— Президентът лично ме помоли да председателствам срещата — добави Йънг. — Меко казано, бесен е.

Дженифър огледа смълчаните хора около масата. Грийн седеше от лявата страна на Йънг, както обикновено напъхан в лошо ушит костюм с жилетка. В дебелите си като наденички пръсти въртеше писалка. Косата му беше боядисана, а лицето — кръгло и червендалесто.

Пайпър беше отдясно на Йънг. Дженифър не познаваше мъжа до него, но предположи, че е Крис Брейди, директорът на монетния двор. Имаше широко овално лице с хлътнали бузи и увиснала кожа и носеше лошо изработена перука. Вторачените му кафяви очи бяха защитени от очила с дебели стъкла. И той беше съблякъл сакото. Тъмносинята му найлонова вратовръзка се издуваше над светлосинята риза.

Брейди нервно въртеше пластмасова чаша в пожълтелите си от никотина пръсти и току почукваше с кокалчета челото си, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Като длъжностно лице, непосредствено отговарящо за Форт Нокс, той усещаше напрежението повече от другите.

— Форт Нокс е бил обран, госпожи и господа — заяви Йънг, без да спира да дъвче. — Не местният квартален магазин, а Форт Нокс, един от най-строго охраняваните обекти в страната. А ние дори не разбрахме. — Той удари с юмрук по масата. — Колегите на господин Пайпър твърдят пред президента, че е само въпрос на време някой да открадне ядрена ракета. За пръв път трябва да призная, че ми е трудно да не се съглася. — Йънг стана. Беше нисък и як. — По дяволите, след всичко това няма да се изненадам, ако президентът влезе в Овалния кабинет и види, че бюрото му е изчезнало.

Грийн наведе глава и прелисти книжата пред себе си, за да избегне обвинителния му поглед.

— Убедих президента, че с този въпрос трябва да се занимава министерството на финансите. Той се съгласи аз да извърша вътрешно разследване с помощта на ФБР, защото те отвориха кутията на Пандора, и нареди на военните и на ЦРУ да отстъпят. Засега. Но доколкото разбирам, всеки е загрижен повече да си покрие задника, отколкото да разкрие какво се е случило, а времето лети. Нужни са ми отговори, и при това незабавно. Джак, какво са научили твоите хора?

Грийн кимна на Корбет, който погледна окуражително Дженифър. Тя застана пред големия бял екран и се прокашля.

— Господа, известно ви е, че преди девет дни в стомаха на италиански свещеник в Париж беше открита рядка монета, „двоен орел“, изсечена през 1933 година.

На екрана се появиха снимките на Раниери, които Корбет й беше показал преди няколко дни, както и фотоси на двете страни на монетата в едър план.

— Анализите показват, че монетата е автентична и по всяка вероятност е една от петте, откраднати от Форт Нокс, където тайно се съхраняват от десетина години.

Пайпър, който наблюдаваше представянето й с усмивка, пренебрежително махна с ръка, взе една папка и я размаха.

— Знаем всичко това, Браун. Пише го в доклада. Кажете ни нещо ново.

Дженифър погледна Корбет и той й намигна. Вече го познаваше достатъчно добре и знаеше, че мисли същото като нея. Джон Пайпър. Тъпак от Висшата лига.

— Разследването уточни, че кражбата вероятно е извършена между три и четири часа сутринта в неделя, четвърти юли — продължи тя; гледаше предизвикателно Пайпър.

— Какво? Само преди три седмици? — учуди се той. — Как е възможно да сте толкова сигурни?

Корбет пое нещата в свои ръце.

— Анализът на информационните системи на хранилището показа повишаване на електроенергията в три през нощта на тази дата. Нивото на захранването е останало променливо до четири сутринта и после отново се е нормализирало.