Джеймс Твайнинг - Монетата

Дженифър млъкна и отпи глътка вода.

— Смятаме, че това е контейнерът — продължи тя и отново посочи снимката. — Както виждате, когато е боядисан, много прилича на контейнерите, които се използват за транспортиране на златни кюлчета.

До първия фотос се появи втори, показващ сребрист контейнер със същите размери.

— Контейнерът, който намерихме до къщата на Шорт обаче, се различава по една важна особеност. Има отделение, достъпно отстрани, ето тук. — Дженифър посочи страничния капак на екрана. — Наистина е тясно, но е достатъчно голямо, за да побере човек. В горното отделение е било сложено злато, така че контейнерът да изглежда пълен, ако го отворят.

— Глупости — повтори Брейди. В гласа му прозвуча умолителна нотка. Сакото му се смъкна от облегалката на стола и падна на пода. — Стандартната процедура е да се описва всяка пратка, която влиза и излиза, за да сме сигурни, че всичко е там.

— Процедурата е била спазена абсолютно точно — заяви Дженифър. — Само че я е изпълнил Шорт. Според показанията на другите дежурни той настоял лично да направи опис на доставката. Като офицер с най-висок чин, това е било негово изключително право. След като е проверил съдържанието, Шорт е наредил да занесат контейнера в трезора. Като се има предвид, че е било на националния празник, е казал на носачите, че може да довършат работата на сутринта, и ги е пуснал да се приберат по-рано.

— Смятаме, че онзи, който се е криел в контейнера, е изчакал уречения час — продължи Корбет, — докато вирусът подейства, откраднал е монетите, запечатал е сейфа и се е вмъкнал в контейнера. На следващия ден, пак според инвентарния опис, в девет часа е пристигнал друг камион с нови документи, в които пишело, че е станала грешка и трябва да върнат контейнера там, откъдето е дошъл. Всичко е било проверено и никой не се е замислил.

— А Шорт? — попита Грийн.

— Шорт? Той става излишен. Вероятно е убит, за да са сигурни, че няма да каже нищо. Парите, които са му платили, са били приемлива загуба. Намерихме камиона изгорен в нива на осемдесет мили от Форт Нокс. Няма отпечатъци, нито сериен номер на двигателя. Хората, с които имаме работа, не рискуват, сър.

— А златото? — попита Йънг. — В трезора има милиарди долари. Защо не са взели нищо?

— Предимно защото, ако монетите наистина струват четиридесет милиона, еквивалентът в злато ще тежи приблизително три и половина тона — отвърна Корбет. — Извършителите са професионалисти. Знаели са точно какво търсят и къде да го намерят и не са позволили на нищо да отвлече вниманието им.

— Благодаря, агент Браун — рече Йънг. Корбет кимна и Дженифър седна до него. — И така, може би имаме представа как са го направили, но остава въпросът кой е бил. Някой има ли идеи? — Той огледа присъстващите.

— Мафията? — осмели се да изкаже мнението си Грийн. — Или някой от Далечния изток? Може би триадите?

— Или Касий?

В разговора бе настъпило затишие и гласът на Корбет отекна в тихата стая. Йънг го погледна недоумяващо.

— Кой?

— Един човек… или по-скоро сянка — бавно обясни Корбет. — Предполага се, че оглавява международен престъпен синдикат, въвлечен в почти всеки аспект на подземния свят на изкуството и антиките. Не разполагаме с нищо друго, освен със слухове. Всеки път, когато опитаме да се доближим до тях, някой умира.

— Мисля, че всички тези приказки за фигура от сорта на капитан Немо, някакъв контролиращ престъпен гений в света на изкуството, са изключени — намеси се Грийн.

— Никой експерт не иска да говори за това, най-малко застрахователните компании. За тях ще е ужасен проблем да признаят, че един човек може да манипулира глобалния пазар на предмети на изкуството. Хората обаче забравят, че всяка година се извършват престъпления с произведения на изкуството на стойност три милиарда долара.

— Три милиарда?! — Йънг очевидно беше изумен.

— Това е третият най-печеливш престъпен бизнес след наркотиците и нелегалната търговия с оръжия — потвърди Корбет. — И големите пари не идват от кражбата на творба на изкуството и продажбата й на нов купувач, а от кражбата й и искането на откуп от собствениците. Застрахователите го наричат „хонорар на търсача“, но предпочитат да предложат десет процента на крадците, отколкото да изплатят цялата стойност на собствениците. Непрекъснато стават такива неща. От последователността, начините и местата, откъдето се организират и финансират ударите, смятаме, че съществува сложно устроена и координирана глобална мрежа за големи обири.