Джеймс Твайнинг - Монетата

— Каква програма? — попита Грийн.

— Промишлен шпионаж. Операция с кодово име „Кентавър“.

— Промишлен шпионаж? — недоверчиво повтори Грийн.

— Компютърни файлове, проекти, снимки на прототипи, химични формули и така нататък. Европейците от години засилват стремежа си да намалят зависимостта си от американската и японската военна отбрана, технологии и биотехнологични доставчици. Инвестициите им бяха започнали да ни се отразяват и ни нанасяха щети за милиарди долари годишно, да не говорим за потенциалното подриване на националната ни сигурност. Дювал и другите като него бяха остриетата на усилията ни да сме сигурни, че няма да загубим битката.

— Господи — измърмори Грийн. — Мислех, че те са наши съюзници.

— Дювал беше най-добрият ни агент. Нямаше сейф или охранителна система, с която да не може да се справи. И напълно се сливаше с обстановката. Говореше пет езика, беше прочел подходящите книги, познаваше подходящите хора и можеше да получи „покана“ за всяко място, което желаеше. Никой друг от агентите ни в Съединените щати не можеше да го прави. Това го правеше изключително ценен.

— И какво се случи с него? — отново попита Грийн.

— Преди пет години тръгна по лош път.

— В смисъл? — попита Корбет.

— Отказа да приема заповеди и задачи и започна да се държи безотговорно. Опитахме се да го върнем в играта, но той не пожела. Заяви, че вече ще работи за себе си. След това изгуби всякакви задръжки и уби друг агент, а накрая изчезна от полезрението ни.

— Нали каза, че е умрял — обади се Грийн.

— Година по-късно Интерпол намери ДНК проба на мъж, когото френската полиция застреляла, докато се опитвал да проникне в министерството на финансите. Пробата е идентична с тази на Дювал. Операцията вече беше приключила, затова затворихме досието и престанахме да го търсим.

— Но въпреки това си поставил сигнал в ДНК профила му — отбеляза Корбет. — Не си убеден, че е мъртъв, нали?

— Да речем, че се съмнявам. Дювал беше твърде добър, за да бъде заловен толкова лесно от група обикновени ченгета. Но си останах само със съмненията. Поставих сигнал в профила му за всеки случай и после го забравих — но ето че се появи.

— Какво се е случило с него, по дяволите? — Йънг лапна нова дъвка и я прегъна със зъби.

— В Интерпол подозират, че Дювал или Кърк, както очевидно се нарича сега, от десетина години действа като крадец на произведения на изкуството някъде край Лондон. Използва името Феликс. Квалифицират го като най-добрия в занаята.

— Какво го прави толкова добър? — попита Йънг.

— Преди всичко, обучили сме го ние. И трябва да ви кажа, че той наистина е професионалист. Може и да не повярвате, но повечето кражби на творби на изкуството се извършват от дребни престъпници, които всъщност не са наясно какво правят. Виждат нещо на стената и го отмъкват. Кърк е умен. Съсредоточава се върху скъпоценни камъни, които може да бъдат шлифовани повторно, или върху малко известни художници, които не привличат голямо внимание и може да бъдат продадени по-лесно. През годините или той, или някой работещ с него, е успял да организира мрежа от частни колекционери, готови да платят големи суми за подходящите произведения и да не задават въпроси откъде са дошли.

Настъпи мълчание — всички осмисляха информацията. Накрая Йънг зададе въпроса, който се въртеше в съзнанието на всички.

— Обирът на музей е едно, но кражбата от правителствен обект е съвсем друго. Какво те кара да мислиш, че Дювал е замесен в удара във Форт Нокс?

Пайпър сви рамене.

— Познавам го добре. Той харесва трудните, зрелищни задачи. Обирът носи неговия почерк.

— Мисля, че ни трябва нещо повече от предчувствие — сухо подхвърли Корбет. — Разполагаш ли с нещо солидно, за да подкрепиш предположенията си?

Пайпър уверено кимна.

— Канадските имиграционни власти имат сведения за някой си господин Феликс Дювал, пристигнал със самолет в Монреал от Женева на 28 юни, седмица преди датата, която ни съобщихте. Смятате ли, че името, времето и фактът, че неговата ДНК се появи в Ню Йорк, са случайни съвпадения? Той е извършил обира във Форт Нокс и после се е отбил на Пето авеню да пазарува. Дювал ни се подиграва.

— Господи, как сте допуснали да се случи подобно нещо? Един от нашите хора да ни обере?

Пайпър реагира мигновено.

— За всеки извън тази стая това не се е случвало. Ето защо трябва да извършим разследването много внимателно.

— Какво криеш, Джон? — попита Корбет и озадачено наклони глава на една страна. — Какво не ни казваш?