Стивен Кинг - Другият

Голд се приближи до вратата. Ралф прокара картата си по електронната ключалка, изчака щракването, после се върна до стъклото, за да продължи наблюдението. Самюълс настръхна, когато Тери Мейтланд стана, разпери ръце и тръгна към адвоката, само че нямаше от какво да се притеснява: задържаният изглеждаше радостен, а не агресивен. Прегърна Голд, който пусна куфарчето и също го прегърна.

— Братска прегръдка — подхвърли Самюълс. — Боже, колко трогателно!

Голд се извърна, сякаш го беше чул, и посочи червената лампичка.

— Изключете я! — долетя гласът му през високоговорителя. — Микрофона — също. И дръпнете завесата.

Ралф натисна ключовете, монтирани на стенната поставка, на която стояха аудио– и видеозаписните устройства. Червената лампичка на камерата в ъгъла на помещението за разпити угасна. Той кимна на Самюълс, който дръпна завесата. Звукът от плъзгането ѝ възкреси неприятен спомен в паметта на Ралф. На три пъти — и трите преди Бил Самюълс да стане прокурор — бе присъствал на екзекуции в „Макалистър“. Пред дългия прозорец между помещението за изпълнение на присъдата и наблюдателната зала имаше подобна завеса (може би произведена от същата компания). Беше дръпната, когато свидетелите влизаха в залата, и се плъзгаше обратно веднага след като обявяха осъдения за мъртъв. Тази тук издаваше същия неприятен съскащ звук.

— Ще отскоча до „Зони“ за сандвич и безалкохолно — каза Самюълс. — Бях твърде нервен и не вечерях. Искаш ли нещо?

— Кафе. Без мляко, с една бучка захар.

— Сигурен ли си? Пил съм кафе в „Зони“, неслучайно го наричат „Черната смърт“.

— Ще рискувам.

— Добре. Връщам се след петнайсет минути. Ако приключат по-рано, не започвайте без мен.

Нямаше да започнат без него. Ралф на драго сърце щеше да му отстъпи мястото на примадоната и славата в това ужасяващо представление. Ако изобщо можеше да се говори за слава… До стената в дъното на помещението бяха наредени столове. Той седна до копирната машина, която сънено бръмчеше. Впери поглед в стъклото, закрито от завесата, и се запита какво ли казва Тери Мейтланд, какво ли безумно алиби се опитва да пробута на човека, който навремето е бил негов помощник-треньор.

Мислите му се прехвърлиха към едрата индианка, която беше закарала Мейтланд от „Само за джентълмени“ до гарата в Дъброу. „Тренирам баскетболния отбор към Християнския младежки съюз — бе казала тя. — Мейтланд често идваше на мачовете, сядаше при родителите и гледаше как играят хлапетата. Казваше, че търси таланти за Градската бейзболна лига…“

Беше го познала, той нея — също — при това телосложение и етническа принадлежност човек трудно би я забравил. И все пак в таксито я беше нарекъл госпожо. Защо? Защото я познаваше по лице, но не помнеше името ѝ? Твърде възможно, само че тази теория издишаше. Име като Върбова вейка трудно се забравя.

— Е, бил е под стрес — промърмори Ралф или на себе си, или на задрямалата копирна машина. — Освен това…

В паметта му изплува нов спомен, а с него и друга причина Мейтланд да нарече Върбова вейка „госпожо“ — теория, която му допадаше много повече. Брат му Джони беше с три години по-малък и не го биваше в игрите на криеница. Обикновено изтичваше в стаята си и се завиваше презглава, въобразявайки си, че ако не вижда Ралфи, и Ралфи няма да го види. Не беше ли възможно човек, току-що извършил жестоко убийство, да е склонен към същото магическо мислене? „Ако аз не те познавам, и ти не ме познаваш.“ Безумна логика, разбира се, но самото престъпление беше безумно и това предположение обясняваше не само обръщението на Тери към Върбова вейка, а и защо е решил, че може да му се размине, макар да беше добре познат на мнозина във Флинт Сити, както и истинска знаменитост за местните запалянковци.

Обаче Карлтън Скоукрофт… Ако затвореше очи, Ралф почти си представяше как Голд подчертава ключов пасаж в показанията на Скоукрофт и когато се подготвя за речта си пред съдебните заседатели, може би ще перифразира прочутата фраза на Джони Кокран, адвоката на О Джей Симпсън: „Щом ръкавицата не става, клиентът ми се освобождава.“ Не по-малко остроумната версия на Голд би гласяла: „Щом клиентът ми е бил в неведение, следва незабавно оневинение.“

Нямаше да мине, дори не беше почти същото, но…

Според Скоукрофт Мейтланд обяснил кръвта по лицето и по дрехите си с кръвоизлив от носа. „Спука ми се кръвоносен съд и кръвта бликна като фонтан. Случайно наблизо да има мобилен доктор?“