Стивен Кинг - Другият

Според господин Клинтън Елънкуист, диспечера на таксиметрова служба „Флинт Сити“, който е дежурил вечерта на 10 юли, Върбова вейка се е обадила в 21:30, за да съобщи, че е закарала пътника. Влакът „Садърн Лимитид“, на който според госпожица Върбова вейка възнамерявал да се качи заподозреният, пристигнал на „Вогъл“ В 21:50. Пристигащите слезли на трети перон. Пътниците за Далас-Форт Уърт получили разрешение да се качат на влака от същия перон седем минути по-късно, В 21:57. „Садърн Лимитид“ потеглил В 22:12 часа. Часовете са точни, тъй като всички пристигания и заминавания се следят и записват от компютър.

С отговорника по сигурността Кемп прегледахме записите от всичките 16 камери от 21:00 на 10 юли (просто за да сме сигурни) до 23:00, приблизително 50 минути след като „Садърн Лимитид“ напуска гарата. Имам на таблета си всички данни от камерите, но поради обявената (от прокурор Самюълс) спешност на ситуацията само ще ги обобщя в този предварителен доклад.

21:33.Заподозреният влиза в гарата през северния портал, пред който обикновено спират такситата и оттам влизат повечето пътници. Прекосява чакалнята. Жълта риза, джинси. Не носи багаж. Лицето му ясно се вижда в продължение на 2 до 4 секунди, когато поглежда нагоре към големия стенен часовник (снимка е изпратена по имейла до прокурор Самюълс и детектив Андерсън).

21:35.Заподозреният спира на щанда за печатни издания в центъра на чакалнята. Купува книга с меки корици и плаща в брой. Заглавието не може да се прочете и служителят не си го спомня, но вероятно ще го научим, ако е необходимо. В този кадър се вижда катарамата с конска глава (снимка е изпратена по имейла до прокурор Самюълс и детектив Андерсън).

21:39.Заподозреният излиза от гарата през вратата към Монтроуз Авеню (южен портал). Макар че този вход/изход е отворен за пътниците, най-често се използва от персонала на „Вогъл“, понеже служебният паркинг е от тази страна на сградата. Наблюдава се с две камери. Той не е заснет от тях, но с Кемп видяхме на записа как за миг се мярва някаква сянка; предположихме, че може да е на обекта, който тръгва надясно към изхода към задна уличка, където са контейнерите със смет.

Заподозреният не е купил билет за „Садърн Лимитид“ нито с пари в брой, нито с кредитна карта. След като няколко пъти прегледах видеозаписите от трети перон, които са ясни и според мен пълни, имам основание да твърдя, че заподозреният не е влязъл обратно в гарата и не се е качил на влака.

Моето заключение е, че той е пътувал с таксито до Дъброу, за да заблуди евентуалните преследвачи. Предполагам, че се е върнал във Флинт Сити или с помощта на съучастник, или на автостоп. Възможно е и да е откраднал кола. В полицията в Дъброу не е постъпила информация за отнети автомобили в района на Транспортен център „Вогъл“ през въпросната нощ, но както посочва отговорникът по сигурността Кемп, възможно е кола да бъде открадната от дългосрочния паркинг, без кражбата да бъде установена една седмица, дори повече.

Записите от охранителните камери на дългосрочния паркинг ще ни бъдат предоставени при поискване, но визуалният обхват на въпросните камери е ограничен. Освен това Кемп ме информира, че е трябвало отдавна да бъдат подменени и често се повреждат. Смятам, че поне за момента е по-добре да се насочим по друга следа.

С УВАЖЕНИЕ:

Дет. лейт. Ю. Сабло

Виж прикачените файлове

Хауи Голд се ръкува със Самюълс и Ралф Андерсън. После се загледа през еднопосочното стъкло в Тери Мейтланд, все още с екипа на „Златните дракони“ и с късметлийската си бейзбол на шапка. Седеше спокойно, изпънал гръб и с вирната глава, ръцете му бяха скръстени на масата. Не се въртеше неспокойно на стола, погледът му не се стрелкаше нервно ту в една, ту в друга посока. „Накратко, поведението му е на невинен човек“ — неохотно призна пред себе си Ралф.

Голд се извърна към прокурора.

— Говори! — каза лаконично, сякаш подканяше куче да направи заучен номер.

— Засега не разполагаме с много, Хауард. — Самюълс машинално приглади немирния си кичур, който след секунда щръкна отново. Ралф неволно си спомни един бисер на Алфалфа, на който с брат си се скъсваха от смях като малки: „Само веднъж в живота си срещаш приятели, каквито се срещат веднъж в живота.“ — Знай обаче, че не сме допуснали грешка и не сме се побъркали, мътните ни взели!

— Какво каза Тери?

— Нищо засега — намеси се Ралф.