Стивен Кинг - Другият

Голд рязко се извърна към него, светлосините му очи, увеличени от диоптрите на кръглите му очила, проблеснаха:

— Не ме разбрахте, Андерсън. Не питам за тази вечер. Знам, че не е продумал, защото не е глупак. Интересувам се какво е казал на предварителния разпит. Ако не ме информирате, ще го науча от него.

— Нямаше предварителен разпит — смотолеви Ралф. Нямаше причина да се тревожи, не и с доказателствата, които бяха събрали само за четири кратки дни, но… все пак се притесняваше. Може би защото Хауи Голд му говореше на „ви“, сякаш никога не се бяха черпили с питиета в „Колелото на каруцата“ срещу окръжния съд. Изпитваше абсурдното желание да му се тросне: „Не гледай мен, а човека до мен. Той ме пришпори.“

— Моля? Добре ли чух? Я почакайте!

Голд пъхна ръце в джобовете си и се запоклаща на пети. Ралф го беше виждал да го прави много пъти, в окръжния и в районния съд, и се подготви за най-лошото. Да си на свидетелската скамейка и да те разпитва Хауи Голд, не беше приятно изживяване. Ралф обаче го разбираше… поне до тази вечер: поведението на адвоката в съдебната зала беше професионален трик.

— Да не би да казваш, че си го арестувал пред две хиляди души, без дори да му дадеш възможност да обясни? — премина на „ти“ Хауард.

— Ти си добър защитник, но сега и Господ Бог не може да отърве Мейтланд. Между другото, присъстваха хиляда и двеста души, максимум хиляда и петстотин. „Естел Барга“ не побира две хиляди. Трибуните ще се сгромолясат.

Голд пренебрегна този безплоден опит за разведряване на атмосферата. Гледаше Ралф, сякаш онзи бе някакъв непознат вид насекомо.

— Арестува го на обществено място, когато му предстоеше да обере лаврите…

— Ларвите ли? — усмихна се Самюълс.

Голд пренебрегна и него и продължи да се взира в Ралф.

— Направи го, макар че би могъл да разположиш дискретна полицейска охрана около игрището и после да го арестуваш в дома му. Направи го пред жена му и дъщерите му, направи го показно и нарочно. Какво те е прихванало? Какво, да му се не види?

Ралф усети как лицето му отново пламва.

— Наистина ли искаш да знаеш, господин адвокат?

— Кротко — предупреди го Самюълс и сложи ръка на рамото му. Ралф я отблъсна.

— Не аз го арестувах. Пратих двама полицаи, защото се страхувах, че ще го сграбча за гърлото и ще го удуша. Което би създало доста работа на умник като теб. — Пристъпи към Голд, за да му попречи да се полюшва, и продължи гневната си тирада: — Той е похитил Франк Питърсън и го е завлякъл във Фигис Парк. Там го е изнасилил с клон и го е убил. Искаш ли да знаеш точно как , господин адвокат?

— Това е поверително! — извика Самюълс.

Ралф не му обърна внимание.

— Предварителното заключение на криминолозите е, че му е прегризал гърлото . Може дори да е погълнал парче от плътта, разбираш ли? Което така го е възбудило, че си е смъкнал панталона и се е изпразнил по задната част на бедрата на жертвата. Най-жестокото, най-гнусното, най-неописуемото убийство, което някога ще видим, опазил ни Бог! Вероятно отдавна е събирал смелост да го извърши. Нито един от нас, хората, присъствали на местопрестъплението, няма да забрави гледката, докато е жив. Тери Мейтланд го е извършил. Тренер Т. е извършил зверството, а доскоро докосваше сина ми и му показваше как да удря с бухалката. Току-що ми разказа тъкмо това, сякаш оправдава действията му…

Голд вече не го гледаше като странно насекомо, а изумено, сякаш се беше натъкнал на артефакт от тайнствена извънземна раса. Ралф не му обърна внимание. Вече нищо не можеше да го спре.

— Ти също имаш момче — Томи се казва, нали? И се нави да тренираш детския футболен отбор заедно с Тери, защото Томи играеше, нали? Мейтланд докосваше и твоя син. А сега ще го защитаваш, така ли? Браво на теб!

Самюълс процеди:

— Ралф, дръж си езика зад зъбите!

Голд престана да се полюшва, но не отстъпи назад и продължи да наблюдава Ралф с любопитството на изследовател.

— Дори не си го разпитал — въздъхна. — Не си. Никога не съм… никога не съм…

— Я стига! — прекъсна го Самюълс с изкуствено приповдигнат тон. — Виждал си всичко, Хауи. Най-често по два пъти…

— Искам да разговарям с него — прекъсна го Голд, — затова изключете звука и дръпнете завесата.

— Добре — кимна прокурорът. — Разполагаш с петнайсет минути, след което идваме и ние. Виж дали треньорът ще каже нещо.

— Искам един час, господин Самюълс.

— Трийсет минути. После или ще ни връчиш самопризнанията му — което може да се окаже решаващо дали да получи смъртна присъда, или да остане до края на дните си в „Макалистър“, — или ще бъде заключен в килия до понеделник, когато ще му бъде предявено обвинението. От теб зависи. И още нещо — ако си мислиш, че лесно сме взели това решение, грешиш както никога през живота си.