Стивен Кинг - Другият

Беше самата истина. Ралф бе виждал синините след някои мачове, когато Дерек сваляше екипа си — по задника, по бедрото, на ръката, на рамото. Веднъж на врата му имаше черно-синьо кръгло петно. Джанет много се тревожеше и не я успокояваше, че Дерек носи шлем; всеки път, когато момчето заставаше на батърската позиция, тя стискаше ръката на Ралф почти до кръв. Боеше се, че рано или късно ще го улучат между очите и ще изпадне в кома. Ралф я уверяваше, че няма да се случи, но беше доволен почти колкото нея, когато синът им реши, че тенисът му допада повече. Там топките бяха по-меки.

— Много интересно, но защо да не поговорим за Франк Питърсън?

Тери все едно не го чу; приведе се и дори се поусмихна, без да откъсва поглед от Ралф:

— Като видях, че е смелчага, аз го научих как да отбива. Много момчета на негова възраст — десет-единайсет — ги е шубе. Все си мислят колко ще ги заболят пръстите, ако топката ги удари на голо. Но не и Дерек. Твоето момче имаше кураж за седмина. А как тичаше само!

Ралф не даде знак, че това го вълнува, но знаеше за какво говори Тери. Често беше скачал на крака, виждайки как синът му лети бясно покрай линията, сякаш косата му е пламнала и всеки момент ще му подпали задника.

— Показах му някои трикове с батата — добави Тери и вдигна ръце, за да демонстрира. Все още бяха мръсни, вероятно от тренировката преди тазвечерния мач. — Наклон наляво, топката отлита по трета базова линия. Наклон надясно — първа линия. Той схващаше бързо. Хлапетата все го насърчаваха: „Давай, Андерсън, трепач си!“, дори му лепнаха прякора Трепача и така го наричаха през цялата минала година, когато спечелихме окръжното първенство. Трепача Андерсън. Знаеше ли тази подробност?

Ралф не я знаеше. Знаеше обаче, че Дерек порасна изненадващо бързо през това лято. Смееше се по-често и след мачовете оставаше с приятели, вместо да тръгне към колата с наведена глава и унило да размахва бейзболната ръкавица.

— Той сам постигна повечето — тренираше като луд, докато не го усвои, — но го направи, защото го посъветвах. — Тери замълча, после добави едва чуто: — А ти ме унизи. Пред целия град.

Ралф усети как лицето му пламва. Понечи да отговори, но Самюълс почти насила го поведе към вратата. Спря за миг, само колкото да подхвърли през рамо:

— Ралф не ти го е причинил, Мейтланд. Нито пък аз. Сам си си виновен.

След секунда двамата отново стояха зад еднопосочното стъкло и Самюълс питаше Ралф дали е добре.

— Нищо ми няма — промърмори Ралф. Лицето му още гореше.

— Някои от тях умеят да ти влязат под кожата. Знаеш го, нали?

— Да.

— И знаеш, че Тери е виновен. Никога не съм имал толкова „опечен“ случай.

„Тъкмо това ме притеснява — помисли си Ралф. — Досега не се тревожех, но вече съм като на тръни. Не би трябвало, защото Самюълс е прав, и все пак…“

— Забеляза ли му ръцете? — попита. — Когато показваше как е обучавал Дерек, видя ли му ръцете?

— Да. И какво?

— Няма дълъг нокът на кутрето. Нито на едната ръка, нито на другата.

Прокурорът сви рамене.

— Значи го е отрязал. Сигурен ли си, че си добре?

— Да… Само че…

Вратата между коридора с кабинетите и арестантското крило забръмча и се отвори с трясък. Човекът, който нахълта в помещението тази съботна вечер, беше облечен като за почивка у дома — избелели джинси и тениска със Супержабока отпред, — но куфарчето му безспорно беше официално, адвокатско.

— Здравей, Бил — каза задъхано. — Добър вечер, детектив Андерсън. Ще ми обясни ли някой защо арестувахте Мъжа на годината на Флинт Сити за 2015-а? Дали е само поправима грешка, или сте се побъркали, мътните ви взели?

Хауард Голд беше пристигнал.

До: Окръжен прокурор Уилям Самюълс

Полицейски началник Родни Гелър

Окръжен шериф Ричард Дулин

Капитан Ейвъри Рудолф, Щатска полиция, 7-и район

Детектив Ралф Андерсън, полицейско управление на Флинт Сити

От: Детектив лейтенант Юнел Сабло, Щатска полиция, 7-и район

Дата: 13 юли

Относно: Транспортен център „Вогъл“, Дъброу

По искане на окръжен прокурор Самюълс и детектив Андерсън пристигнах в Транспортен център „Вогъл“ В 14:30 на посочената по-горе дата. „Вогъл“ е главното депо за сухопътен транспорт в южната част на щата, където се помещават три големи автобусни линии („Грейхаунд“, „Трейлуейс“, „Мидстейт“, както и клон на „Амтрак“. Има представителства и на агенциите за автомобили под наем „Херц“, „Ейвис“, „Ентърпрайс“, „Аламо“). Тъй като всички обекти в Транспортния център се наблюдават от охранителни камери, отидох направо в службата за охрана, където ме прие Майкъл Кемп, отговорник по сигурността на „Вогъл“. Той ме очакваше. Записите от охранителните камери се съхраняват 30 дни, а дейността е изцяло компютризирана, така че успях да прегледам всички записи от вечерта на 10 юли, заснети от общо 16 камери.