Стивен Кинг - Другият

Детектив Андерсън: Доколкото разбрах, разглеждал си ги заедно с Карла Джепсън, с „артистичен“ псевдоним Чаровница.

Болтън: Ами, вече го знаете, след като я повозихте заедно с мен. Много се изкефи, между другото. Рейсовете ряпа да ядат, тъй рече.

Детектив Андерсън: И повечето забележителности, които разглеждахте, сигурно бяха в стая 509 на мотел „Уестърн Виста“ на Магистрала 40?

Болтън: А, не бяхме през цялото време там. На два пъти вечеряхме в „Бонанза“. Кльопачката е яка, че и евтина. Освен това Карла искаше да отиде в мола, та и там се помотахме. Имат стена за катерене и се справих за нула време.

Детектив Андерсън: Не се съмнявам. Знаеше ли, че едно момче беше убито тук, във Флинт Сити?

Болтън: Може да съм зърнал нещо по новините. Слушайте, нали не мислите, че имам нещо общо с тая гадост?

Детектив Андерсън: Не, но може да имаш информация за лицето, което е извършило гадостта.

Болтън: Откъде да…

Детектив Андерсън: Ти си бияч в „Само за джентълмени“, нали?

Болтън: Аз съм от екипа по сигурността. Не използваме думи като „бияч“. „Само за джентълмени“ е първокласно заведение.

Детектив Андерсън: Няма да спорим. Казаха ми, че си бил на работа във вторник вечерта. Напуснал си Флинт Сити едва в сряда следобед.

Болтън: Тони Рос ли ви изтропа, че с Карла сме заминали за Кап Сити?

Детектив Андерсън: Да, той ми съобщи.

Болтън: Ползваме намаление в оня мотел, щото собственикът е чичо на Тони. Тони също беше на работа във вторник вечерта, та го помолих да се обади на чичото. С Тони сме много гъсти. Дежурихме на входа от четири до осем вечерта, после в ямата от осем до полунощ. Тъй викаме на мястото пред сцената, дето седят джентълмените.

Детектив Андерсън: Господин Рос също така ми каза, че около осем и половина си видял един познат.

Болтън: За тренер Т. ли говорите? Хей, нали не мислите, че той е пречукал онова хлапе? Щото той е почтен, та дрънка. Тренираше племенниците на Тони в детския футболен отбор и в Младежката лига. Изненадах се, като го видях в нашето заведение, ама не се шокирах. Нямате си представа какви хора ни посещават — банкери, адвокати, та даже и проповедници. Обаче нашият девиз е като на Вегас: „Каквото става в «Джентълмените», остава си в…“

Детектив Андерсън: Да, сигурен съм, че сте дискретни като свещеници в изповедалня.

Болтън: Правете си майтап, ако щете, ама е така. Налага се, ако искаш да си запазиш клиентелата.

Детектив Андерсън: За протокола, Клод, когато казваш тренер Т., имаш предвид Тери Мейтланд, така ли?

Болтън: Абсолютно.

Детектив Андерсън: Как стана така, че го забеляза?

Болтън: Не стоим все в ямата, разбирате ли? Имаме си и други задължения. През повечето време, докато сме там, гледаме някой да не пуска ръка на момичетата и прекратяваме сбиванията, преди нещата да се объркат тотално — като се разгорещят, момчетата стават агресивни, туй трябва да го знаеш в нашия занаят. Ама ямата не е единственото място, дето могат да почнат неприятностите, просто е най-вероятното, тъй че един от нас остава там през цялото време. Другият обикаля — наднича в бара, в малкото помещение с видеоигрите и билярда, дето работи, като пуснеш монети, сепаретата за частни танци и, разбира се, в мъжката тоалетна. Там най-често разни типове въртят търговия с дрога и щом ги видим, на бърза ръка ги изхвърляме като мръсни псета.

Детектив Андерсън: И това го казва човек, който има досие за притежание с цел продажба.

Болтън: Моите уважения, сър, ама това беше подло от ваша страна. Чист съм от шест години. Питайте в Анонимните наркомани. Искате ли да се изпикая в епруветка? С удоволствие ще го направя за вас.

Детектив Андерсън: Няма да е необходимо и те поздравявам за въздържанието. Значи около осем и трийсет ти обикаляше…

Болтън: Точно така. Надникнах в бара, после тръгнах по коридора да погледна в мъжката тоалетна и тогава видях тренер Т., тъкмо окачваше слушалката на телефона. Там има два автомата, ама само единият работи. Тренерът беше…

Детектив Андерсън: Клод? Май малко избързваш…

Болтън: Разсъждавам на глас, че да си спомня точно как беше. Той изглеждаше някак особено. Като замаян. Наистина ли мислите, че е убил онова дете? Тогаз си рекох, че е шашардисан, щото за първи път идва в заведение, където млади госпойци си показват циците и разни други неща. На някои момчета им действа по тоя начин, шашват се. А може и да е бил надрусан. Казах: „Ей, тренер, как ти върви отборът?“ А той ме поглежда тъй, сякаш се виждаме за първи път, макар че ходех почти на всички мачове на Стиви и Стенли и му разправях как се прави двойно подаване, ама той не ме послуша ни веднъж — било сложно за малки хлапета. Макар че, щом овладяват дългите пасове, значи могат и туй да научат, нали?