Стивен Кинг - Другият

— Ходи ми се до тоалетната — каза на Ригинс.

— И на мен. Лейтенант Сабло! Може ли за момент?

Онзи с нашивките се върна. Другите двама продължиха към кухнята, където най-престъпното, което можеха да намерят, беше половин шоколадова торта в хладилника.

Ригинс се обърна към Марси:

— Имате ли тоалетна на долния етаж?

— Да, минава се през килера. Достроихме я миналата година, Тери сам направи всичко.

— Аха… Лейтенант, дамите искат да се изпишкат, така че първо огледайте тоалетната, и то по-бързо. — После се обърна към Марси: — Съпругът ви има ли кабинет?

— Не. Когато му се налага, работи на бюрото в дъното на трапезарията.

— Благодаря. Бюрото е следващата ви задача, лейтенант. — Отново се обърна към Марси: — Може ли едно въпросче, докато чакаме?

— Не.

Ригинс сякаш не я чу.

— Забелязали ли сте нещо странно в поведението на съпруга си през последните седмици?

Марси се засмя невесело:

— Питате дали се е подготвял да извърши убийство, а? Разхожда се напред-назад, потрива ръце, може би си мърмори под носа и от устата му текат лиги, така ли си го представяте? Тая бременност да не ви е увредила мозъка, детектив?

— Приемам това за не .

— Точно така. А сега престанете да ме тормозите!

Ригинс се облегна назад и скръсти ръце на корема си. Марси, която вече едва издържаше да не се напишка, изведнъж си спомни какво беше казал Гавин Фрик миналата седмица след тренировката: „Къде му е умът на Тери напоследък? През повечето време сякаш витае из облаците. Като че ли е пипнал грип или нещо подобно.“

— Госпожо Мейтланд?

— Какво?

— Изглежда, май ви хрумна нещо.

— Правилно. Хрумна ми, че е гадно да седя до вас. Все едно съм до дишаща фурна.

И бездруго зачервеното лице на Бетси Ригинс пламна. Марси се отврати от жестокостта си. Същевременно беше доволна, че е настъпила по мазола наперената полицайка.

Жестока или не, забележката имаше ефект — Ригинс не ѝ зададе други въпроси.

Сякаш след цяла вечност Сабло се върна с прозрачен плик за веществени доказателства, в който бяха всички хапчета от аптечката на долния етаж (лекарства без рецепти — малкото предписани медикаменти бяха в двете бани на горния етаж) и тубичката крем против хемороиди, използван от Тери.

— Готово, тоалетната е на ваше разположение — каза.

— Първо вие — кимна Ригинс.

При други обстоятелства Марси щеше да стиска още малко, за да отстъпи на бременната, но не и сега. Влезе в малкото помещение, затвори вратата и видя, че капакът на тоалетното казанче е сложен накриво. Бяха търсили там Бог знае какво — най-вероятно дрога. Наведе глава и притисна длани до лицето си, докато се облекчаваше, за да не вижда хаоса. Можеше ли тази вечер да доведе тук Сара и Грейс? Да мине заедно с тях под светлината на телевизионните прожектори, които несъмнено щяха да монтират дотогава? И ако не тук, къде да ги заведе? В хотел? Нямаше ли репортерите ( лешоядите , както ги нарече полицаят) да ги намерят и там? Щяха, разбира се.

Изчака Бетси Ригинс да влезе в тоалетната и отиде в трапезарията — нямаше желание пак да седне до китоподобната полицайка. Ченгетата тършуваха из бюрото на Тери — всъщност изнасилваха бюрото му, всички чекмеджета бяха извадени, съдържанието им — изсипано на пода. Компютърът му вече беше разглобен, по частите бяха залепени жълти етикети, сякаш ги готвеха за разпродажба на търг.

Марси си помисли: „Преди един час най-важното в живота ми беше «Златните дракони» да спечелят мача и да се класират за финала.“

Бетси Ригинс също влезе в трапезарията, седна до масата и въздъхна:

— Ох, олекна ми. Чувствам се прекрасно. За цели петнайсет минути, после…

Марси едва не изтърси: „Дано ти умре бебето!“ но навреме се сепна и промърмори:

— Хубаво е някой да се чувства прекрасно. Макар и само за петнайсет минути.

Показания на господин Клод Болтън (13 юли, 16:30, разпитван от детектив Ралф Андерсън)

Детектив Андерсън: Е, Клод, сигурно е приятно да си тук, когато не си сгазил лука.

Болтън: Знаете ли, донякъде е така. И да се возя на предната седалка в полицейска кола, вместо на задната. Сто и четирийсет километра в час почти по целия път от Кап Сити дотук. Синя лампа, включена сирена, всички екстри. Прав сте. Беше много яко.

Детектив Андерсън: Какво правеше в Кап?

Болтън: Разглеждах забележителностите. Имах две-три свободни вечери, тъй че защо не? Законът не го забранява, нали?