Стивен Кинг - Другият

Детектив Андерсън: Сигурен си, че е бил Терънс Мейтланд.

Болтън: Сто процента. Отвърна ми, че отборът е супер и че бил влязъл в клуба само да повика такси. Досущ както всички разправяме, че си купуваме „Плейбой“ само заради статиите, когато жените ни го видят в клозета. Аз обаче се направих на ударен, щото в „Джентълмените“ клиентът винаги има право, стига да не обарва момичетата. Казах му, че навън вече може да чакат едно-две таксита. Той рече, че диспечерът му бил казал същото, благодари ми и си тръгна.

Детектив Андерсън: Ще ми опишеш ли как изглеждаше?

Болтън: Носеше жълта риза и джинси, катарамата на колана му представляваше конска глава. Маратонките му бяха шикозни. Направиха ми впечатление, защото изглеждаха бая скъпи.

Детектив Андерсън: Само ти ли го видя в клуба?

Болтън: Не, зърнах как няколко момчета му махнаха, като излизаше. Не знам кои бяха и може да ви е трудно да ги намерите, щото много клиенти не щат да признаят, че им харесва да ходят в заведения като нашето. Факт. Не се изненадах, че го познаха — той е доста прочут по тия места. Дори спечели някаква награда преди години, видях го във вестника. Мислете за Флинт Сити каквото си щете, ама всъщност е градче, дето почти всички се познават, поне по лице. И всеки със синове, дето имат поне капка спортни заложби, познава тренер Т. от бейзбола или футбола.

Детектив Андерсън: Благодаря, Клод. Беше ни много полезен.

Болтън: Чакайте, сетих се още нещо, дреболия всъщност, но някак зловеща, ако наистина той е пречукал онова хлапе.

Детектив Андерсън: Слушам те.

Болтън: Беше просто едно от ония неща, дето се случват и никой не е виновен. Той беше тръгнал да види дали навън има такси, нали така? Подадох му ръка и викам: „Искам да ви благодаря за всичко, което направихте за племенниците на Тони. Те са добри момчета, но малко немирни, може би защото техните се развеждат и прочие. Вие им помогнахте да вършат нещо друго освен пакости из града.“ Мисля, че го изненадах, защото се поотдръпна, преди да ми стисне ръката. Имаше добро, силно ръкостискане, обаче… виждате ли тази малка драскотина на китката ми? Той я направи с нокътя на кутрето си, когато се ръкувахме. Вече почти заздравява, а и поначало не беше нищо сериозно, но за секунда-две ме върна в наркоманските ми дни.

Детектив Андерсън: Защо?

Болтън: Някои момчета — предимно „Ангелите на ада“ и „Ученици на дявола“ — си пускат дълъг нокът на кутрето. Виждал съм ей толкова дълги — като на китайските императори. Някои рокери дори ги украсяват с картинки, подобно на дамите. Наричат го кокаинов нокът.

След ареста на бейзболното игрище Ралф вече не можеше да играе ролята на доброто ченге в класическия полицейски сценарий, така че само се подпираше на стената в стаята за разпити и наблюдаваше. Беше готов за още един обвинителен поглед, но Тери се обърна към него само за миг (лицето му беше безизразно), после загледа Бил Самюълс, който се беше настанил от другата страна на масата.

Докато наблюдаваше Самюълс, Ралф започна да схваща как се е издигнал толкова бързо. Докато двамата стояха зад еднопосочното стъкло, окръжният прокурор изглеждаше малко млад за поста си. Сега, застанал срещу изнасилвача и убиеца на Франки Питърсън, изглеждаше още по-млад, като стажант-адвокат, който (поради някаква грешка) се е озовал на този разпит на знаменит престъпник. Дори щръкналият кичур на главата му подсилваше впечатлението за младок, щастлив, че е попаднал в голямата игра. „Можеш да споделиш всичко — казваха очите му, — защото ще ти повярвам. За първи път играя с големите момчета и съм малко объркан.“

— Здравейте, господин Мейтланд — подхвана. — Аз работя в окръжната прокуратура.

„Добро начало — помисли си Ралф. — Правиш се на господин Никой, макар да си самият прокурор.“

— Губите си времето! — отсече Тери. — Няма да разговарям с вас, докато не дойде адвокатът ми. Ще кажа само, че ви очаква шумно дело за незаконен арест.

— Разбирам, че сте разстроен, обяснимо е за човек във вашето положение. Може би има начин да изясним всичко още сега. Можете ли само да ми кажете къде бяхте, когато са убили момчето на Питърсън? Случило се е миналият вторник следобед. Ако сте били някъде другаде…

— Бях — прекъсна го Тери, — но възнамерявам да го обсъдя с адвоката си, преди да го съобщя на вас. Името му е Хауард Голд. Когато дойде, първо ще разговарям с него насаме. Предполагам, че имам това право. Тъй като съм невинен до доказване на противното.