Стивен Кинг - Другият

— И съм сигурен, че дъщерите ти спортуват, как иначе, щом тренер Т. им е баща? Но ти не тренираш момичешки отбори, нали? Не се занимаваш с европейски футбол, софтбол или лакрос. Интересуват те момчетата. Бейзбол през лятото, юношески футбол през есента и баскетбол в Християнското дружество през зимата, макар че, доколкото разбрах, там си бил само зрител. Посещавал си баскетболните мачове под предлог, че издирваш таланти — момчета, притежаващи бързина и пъргавина. И между другото да ги огледаш, докато са по гащета.

Ралф очакваше Хауи да прекъсне това издевателство, обаче адвокатът мълчеше… поне за момента. Лицето му беше като издялано от камък, движеха се само очите му, прехвърлящи се ту към Тери, ту към прокурора. „Сигурно е страхотен на покер“ — помисли си Ралф и се изненада установи, че Мейтланд не само не се е изнервил, а дори се усмихва.

— Това от Върбова вейка ли го чу? — попита. — Сигурно. Тя е голям чешит, нали? Да я чуеш само как крещи по време на тренировките: „Стой им под коша, сега скачай, ПРАСКАЙ ВЪТРЕ!“ Как е тя?

— Ти ми кажи — рече Самюълс. — Все пак си я видял във вторник вечерта.

— Не съм…

Хауи впи пръсти в рамото на Тери, за да му попречи да продължи, и подхвърли:

— Защо да не прекратим този цирк, а? Обяснете защо Тери е тук. Свалете картите и…

Прокурорът се престори, че не го чува, и пак погледна Тери:

— Кажи ни къде беше във вторник, Мейтланд! Щом си започнал, карай до края.

— Бях…

Хауи Голд пак стисна рамото му, този път по-силно, за да го накара да млъкне, и се сопна:

— Не, Бил, така няма да стане! Кажете каква информация имате, иначе ще заявя пред медиите, че сте арестували един от най-достойните граждани на Флинт Сити, обвинили сте го в жестоко убийство, съсипали сте и репутацията, и семейството му, а сега отказвате да съобщите с какви доказателства разполагате.

Самюълс стрелна с поглед Ралф, който сви рамене. Ако прокурорът не присъстваше на разпита, той, Ралф, щеше да изложи доказателствата, надявайки се на бързо самопризнание.

— Хайде, Бил — подкани го Хауи. — Този човек иска да се прибере у дома при семейството си.

Устните на Самюълс се разтегнаха, но това не беше усмивка, а гримаса, защото погледът му остана суров.

— Ще научите всичко в съда, Хауард. В понеделник, когато предявим обвинение на твоя клиент.

Ралф усети как нещата вървят на зле, и то най-вече по вина на Бил, който изпитваше ненавист към човека, извършил неописуемо жестокото престъпление. Всеки би изпитал същото чувство… само че това нямаше да извади каруцата от калта, както би се изразил покойният му дядо.

— Момент, имам въпрос — подхвърли, за да разведри атмосферата. — Само един. Може ли, господин адвокат? Така или иначе ще научим отговора, нека го чуем сега.

Голд сякаш се зарадва, че може да отклони вниманието си от прокурора.

— Да го чуем.

— Каква е кръвната ти група, Тери? Знаеш ли?

Тери погледна Хауи, който сви рамене, после отново извърна очи към Ралф:

— Знам я, естествено. Шест пъти годишно дарявам кръв, защото е от доста рядка група.

— AB положителна?

Тери примигна:

— Откъде знаеш? — Досети се какъв ще е отговорът и побърза да добави: — Но не е чак толкова рядка като AB отрицателна. За твое сведение от Червения кръст са съхранили на бързо набиране номерата на кръводарители с тази група.

— Като стане дума за нещо рядко, дори уникално, се сещам за пръстовите отпечатъци — подхвърли Самюълс, все едно се опитваше да поддържа разговора. — Сигурно защото толкова често се споменават в съда.

— И много рядко влияят на решението на съдебните заседатели — отбеляза Голд.

Прокурорът се престори, че не го е чул, и продължи да разсъждава:

— Няма два еднакви. Дори в отпечатъците на еднояйчни близнаци има минимални разлики. Случайно да имаш еднояйчен близнак, Тери?

— Да не би да намекваш, че мои отпечатъци са били открити на мястото, на което е убит малкият Питърсън?

Мейтланд изглеждаше изумен. Ралф мислено му свали шапка — беше страхотен актьор и явно възнамеряваше да се преструва на невинен до дупка.

— Открихме толкова много отпечатъци, че ми е трудно да ги преброя — намеси се Ралф. — Навсякъде в белия бус, с който си отвлякъл хлапето. По велосипеда на момчето, който намерихме в буса. По сандъчето с инструменти, което също беше в буса. В субаруто, оставено зад кръчмата „При Шорти“, на което си се прекачил, след като си зарязал буса на служебния паркинг. — Замълча за миг и добави: — Също и по клона, с който си изнасилил момчето — толкова жестоко, че дори само вътрешните наранявания са могли да причинят смъртта му.