Стивен Кинг - Другият

— Нима? Тогава защо не ти, ами аз съм този, който може да се прибере у дома, след като приключим разпита?

— По-кротко — промърмори Ралф.

Самюълс рязко се извърна към него, непокорният му перчем пак щръкна и се полюшна, само че за Ралф гледката вече не беше комична.

— Не ме поучавай, детектив! Пред нас е човек, който е изнасилил с клон едно дете и му е прегризал гърлото като… като канибал!

Голд погледна право в камерата в ъгъла на помещението и заговори, сякаш изнасяше реч пред бъдещия съдия и съдебните заседатели:

— Престани да се държиш като капризно дете, господин прокурор, или незабавно ще прекратя този разпит.

— Не бях сам — каза Тери, — и не знам за какъв бус говориш. Заминах с Евърет Раундхил, Били Куейд и Деби Грант. С други думи, с всички преподаватели по английски от местната гимназия. Моят „Форд Експедишън“ беше на ремонт заради климатика, затова пътувахме с автомобила на Ев. Той ни е шеф и кара беемве. Голяма кола, побрахме се всички. Потеглихме от гимназията в десет.

За миг Самюълс изглеждаше твърде объркан, за да зададе логичния въпрос, затова Ралф се намеси:

— Какво в Кап Сити привлече четирима преподаватели по английски насред лятната ваканция?

— Харлан Коубън — лаконично отвърна Тери.

— Кой е Харлан Коубън? — попита Бил Самюълс. Явно след изчитането на книгите на Агата Кристи беше загубил интерес към криминалните романи.

Ралф обаче знаеше кой е Коубън; предпочиташе научнопопулярната литература, но жена му беше запалена читателка на художествена проза.

— Авторът на криминални романи, така ли?

— Същият — кимна Тери. — Членуваме в Асоциацията на преподаватели по английски от градове, разположени в три щата, и ежегодно в средата на лятото се събираме на тридневна конференция. Само тогава всички имаме възможност да присъстваме. Провеждат се семинари, тематични дискусии и така нататък. Всяка година събитието е в различен град. Тази година беше ред на Кап Сити. Само че учителите по английски са като всички хора, трудно е да ги събереш дори през лятото, защото някои са на почивка със семействата си, освен това им предстоят толкова много задачи — ремонти, които не правят през учебната година, извънучилищни дейности… Самият аз през лятото тренирам играчите от Младежката и от Градската лига. Ето защо организаторите се стараят да осигурят знаменит лектор за втория ден на конференцията, когато пристигат повечето участници.

— Тази година вторият ден се е паднал миналия вторник, така ли? — попита Ралф.

— Точно така. Тазгодишната конференция беше в „Шератон“ от 9 юли, понеделник, до 11 юли, сряда. От пет години не бях посещавал нито една, но когато Ев ми каза, че ще има среща с Коубън и че всички други колеги ще присъстват, уговорих Гавин Фрик и бащата на Байбир Пател да поемат тренировките във вторник и сряда. Никак не ми се искаше да зарежа отбора тъкмо преди полуфиналния мач, но пък щях да се върна за тренировките в четвъртък и петък, а не исках да пропусна срещата с Коубън. Чел съм всичките му книги. Сюжетите му са страхотни, има чудесно чувство за хумор. А и темата на тазгодишната конференция беше преподаване на популярна литература за възрастни на ученици от седми до дванайсети клас — емоционален и в повечето случаи оспорван въпрос, особено в този район на страната…

— Спести ни подробностите! — сряза го Самюълс. — Карай по същество, кажи ни истината.

— Добре. Четиримата заминахме за Кап Сити. Присъствахме на официалния обяд, на срещата с Коубън, на тематична дискусия в осем вечерта и пренощувахме в един хотел. Ев и Деби си бяха взели единични стаи, но аз спах в двойна с Били Куейд. Той го предложи — изграждал пристройка към къщата си и трябвало да пести. Те ще потвърдят, че съм бил там. — Погледна Ралф и разпери ръце: — Бях там. Това е истината.

Известно време никой не продума, накрая Самюълс попита:

— В колко часа беше срещата с Коубън?

— В три. В три следобед във вторник.

— Колко хубаво! — възкликна Самюълс ехидно.

Хауи Голд се усмихна широко:

— Не и за теб.

„В три часа — помисли си Ралф. — Почти по същото време, когато Арлийн Станхоуп е видяла Тери да качва велосипеда на Франк Питърсън в откраднатия бял бус и да потегля с момчето на предната дясна седалка. Не, не почти, а точно. Госпожа Станхоуп каза, че е чула камбаната на часовника на кметството да отброява часа.“

— В голямата заседателна зала на „Шератон“ ли беше срещата? — попита.