Стивен Кинг - Другият

— Да. Срещу банкетната зала.

— И си сигурен, че е започнала в три.

— Е, тогава председателката на Асоциацията започна встъпителната си реч, която се проточи най-малко десет минути.

— Ясно. Колко време говори Коубън?

— Мисля, че около четирийсет и пет минути. След това отговаря на въпроси на публиката. Предполагам, че е било четири и половина, когато свърши.

Мислите на Ралф се въртяха в главата му като лист хартия, подхванат от въздушно течение. За първи път в живота си се чувстваше толкова объркан и дори безпомощен. Едва сега си даваше сметка, че е трябвало да проверят къде е бил Тери в деня на убийството, само че те бяха обсъдили ареста в понеделник сутринта. Тримата със Самюълс и Юн Сабло от Щатската полиция единодушно бяха решили, че ако започнат да разпитват за Мейтланд, преди да го арестуват, ще рискуват този много опасен престъпник да надуши, че полицията е по следите му. Освен това проверката изглеждаше излишна при толкова солидни доказателства. Сега обаче…

Погледна прокурора, сякаш търсеше подкрепа, ала така и не я получи: също като него Самюълс изглеждаше недоверчив и объркан.

— Направили сте голям гаф, сериозна грешка — заяви Голд. — Сигурно и вие вече го проумявате, господа.

— Няма грешка — заинати се Ралф. — Имаме неговите отпечатъци, имаме свидетели, които го познават, а скоро ще получим и първия резултат от ДНК теста. Едно съвпадение е достатъчно да докаже вината му…

— О! Може пък съвсем скоро и ние да имаме нещо за вас — прекъсна го Голд. — Докато тук водим толкова приятен разговор, моят помощник изпълнява мисията, която му възложих, и е убеден, че ще успее.

— Моля? Какъв помощник? — кресна Самюълс.

Голд се усмихна:

— Защо да ви развалям изненадата? Нека видим до какво се е добрал Алек. Ако твърдението на моя клиент е вярно, Бил, още една пробойна ще зейне в твоята лодка, а тя и бездруго вече пропуска вода, и то здравата.

Въпросният Алек беше Алек Пели, пенсиониран детектив от Щатската полиция, който работеше предимно за адвокати по наказателни дела. Взимаше скъпо и беше много способен. Веднъж на чашка Ралф го попита защо е минал от другата страна на барикадата, а Пели отвърна, че е вкарал в затвора поне четирима души, за които по-късно разбрал, че са невинни, и сега изкупва греховете си.

— Освен това — добави — пенсионерският живот е скапан, ако не играеш голф.

Безсмислено беше да гадаят какво и кого преследва този път Пели… разбира се, ако адвокатът не си измисляше или не блъфираше. Ралф се втренчи в Тери, надявайки се да зърне разкаяние, угризения на съвестта, но видя само притеснение, гняв и недоумение — изражение на човек, арестуван за престъпление, което не е извършил.

Само че наистина го беше извършил, всички улики го потвърждаваха и резултатът от ДНК теста щеше да забие последния пирон в ковчега му. Алибито му беше изкусно изградена заблуда, история, достойна за роман, написан от Агата Кристи (или от Харлан Коубън). Ралф се зарече, че още на другата сутрин ще се заеме с разобличаването на този „илюзионист“: ще разпита колегите му, ще проучи отново всичко, случило се на учителската конференция, и по-специално точно кога е започнала и свършила срещата с Коубън.

Още преди да се захване с тази работа (която спадаше към основните му задължения), той зърна пробойна в алибито на Тери. В три часа Арлийн Станхоуп бе видяла как Франк Питърсън се качва в белия бус заедно с Тери. Приблизително в шест и половина Джун Морис бе видяла Тери, облян в кръв, във Фигис Парк; майка ѝ беше казала, че когато Джун излязла от къщи, по телевизията вървяла прогнозата за времето, следователно нямаше съмнение за часа. Излизаше, че на Тери му се губят три часа и половина — предостатъчно време да се изминат с кола сто и десетте километра между Кап и Флинт Сити.

Ами ако госпожа Станхоуп се е припознала ? Ами ако не е видяла Тери на паркинга пред магазина на Джералд, а негов съучастник, с когото си приличат? Или пък само човек с шапка и с тениска на „Златните дракони“? Изглеждаше малко вероятно, докато човек не се замислеше за възрастта на госпожа Станхоуп… и за очилата ѝ с голям диоптър…

— Приключихме ли, господа? — попита Голд. — Защото, ако наистина възнамерявате да задържите господин Мейтланд, ми предстои много работа. Първо ще разговарям с представителите на медиите. Не ми е любимото занимание, обаче…

— Лъжеш — кисело процеди Самюълс.

— По този начин се надявам да отклоня вниманието им от къщата на Тери, та децата му да се приберат у дома, без да бъдат преследвани и фотографирани. Нещо повече — така поне за малко семейството му ще бъде оставено на спокойствие — спокойствие, което така безразсъдно им отнехте.