Стивен Кинг - Другият

— Запази тази прочувствена реч за пред телевизионните камери! — сопна се прокурорът и с драматичен жест, сякаш и той вече се намираше в съдебната зала, посочи Тери: — Този човек, когото тъй пламенно защитаваш, е изтезавал и убил дете — сам си е виновен, ако семейството му е въвлечено в скандала.

— Не е за вярване колко си нагъл! — процеди Тери. — Дори не ме разпита, преди да ме арестуваш. Не ми зададе поне един въпрос.

Ралф се опита да успокои положението:

— Какво направи след речта на Коубън, Тери?

Мейтланд поклати глава — не в знак, че отказва да отговори, а сякаш за да избистри ума си.

— След това ли? Заедно с колегите се наредихме на опашката. Обаче бяхме доста назад заради Деби. Наложи ѝ се да отиде до тоалетната и помоли да я изчакаме. Доста се забави. Мнозина от присъстващите също се втурнаха към тоалетните веднага след края на срещата с Коубън, обаче жените винаги се бавят повече, защото… е, сещате се… кабинките са малко. С Ев и Били слязохме при будката с печатни издания и изчакахме там Деби. Докато тя дойде, опашката се беше проточила чак до фоайето.

— Каква опашка? — попита Самюълс.

— На кой свят живееш, господин Самюълс? Опашката за автографи . Всички вече притежавахме новата книга на Коубън „Казах ти, че ще го сторя“. Тя влизаше в цената за участие в конференцията. С удоволствие ще ти покажа моя екземпляр с подпис и с дата. Стига полицаите да не са го конфискували заедно с другите ми вещи. Минаваше пет и половина, когато стигнахме до масата, на която авторът даваше автографи.

Ралф си каза, че ако Тери не лъже, предполагаемата пробойна в алибито му вече се е смалила до миниатюрна дупчица. Теоретично беше възможно да стигнеш от Кап до Флинт за един час — ограничението на скоростта по магистралата беше сто и десет километра в час и полицаите нямаше да те спрат, ако не вдигнеш над сто и трийсет или дори над сто и четирийсет, но така или иначе Тери не би имал време да убие малкия Франки. Ами ако зверството е било извършено от негов двойник и съучастник? Отговор: Невъзможно е — пръстовите отпечатъци на Мейтланд бяха навсякъде, включително и по клона. Пък и защо му е да търси съучастник, който прилича на него, облечен е като него… или и двете? Отговор: Няма защо.

— Другите преподаватели по английски с теб ли бяха, докато чакаше на опашката? През цялото време, така ли? — попита Самюълс.

— Да.

— Писателят е давал автографи в голямата зала, в която е била и лекцията? Така ли е?

— Да. Мисля, че я наричат балната зала.

— И след като всички взехте автографи, какво направи?

— Отидох на вечеря заедно с неколцина учители по английски от Броукън Ароу, с които се запознах на опашката.

— Къде вечеряхте? — намеси се Ралф.

— В „Камината“ — ресторант на около три пресечки от хотела. Влязохме около шест, поръчахме по няколко питиета преди вечерята, после си взехме и десерт. Беше приятно… — добави Тери почти замечтано. — Ако не ме лъже паметта, бяхме деветима. Върнахме се заедно в хотела, после участвахме във вечерната дискусия на тема оспорвани и забранявани романи като „Да убиеш присмехулник“ и „Кланица Пет“. Ев и Деби си тръгнаха по-рано, но ние с Били останахме до края.

— Тоест до колко часа? — попита Ралф.

— Приключихме около девет и половина.

— А после?

— С Били пихме по една бира в бара, след това си отидохме в стаята и си легнахме.

„Слушал е лекция на известен криминален писател, когато Питърсън е бил отвлечен — помисли си Ралф. — Вечерял е с поне осем души, когато Питърсън е бил убит. Участвал е в дискусия за оспорвани книги по времето, когато Върбова вейка го е качила в таксито си на паркинга на «Само за джентълмени» и го е закарала до гарата в Дъброу. Сигурно знае, че ще разпитаме неговите колеги, че ще издирим учителите от Броукън Ароу, че ще говорим с бармана във фоайето на «Шератон». Сигурно знае, че ще проверим записите от камерите на хотела и дори автографа в неговия екземпляр от най-новия трилър на Харлан Коубън. Сигурно знае всичко това, защото не е глупак.“

Заключението, че версията му ще се потвърди, беше и неизбежно, и невероятно.

Самюълс вирна брадичка и се приведе през масата:

— Нима очакваш да повярваме, че си бил с другите през цялото време между три и осем вечерта във вторник? През цялото време?

Тери го измери с поглед, на какъвто са способни само гимназиалните учители: „И двамата знаем, че си малоумен, но няма да ти го кажа, за да не те изложа пред класа.“