Стивен Кинг - Другият

Желаещите и въпросите бяха много.

По-късно същия ден Ралф посети Самюълс в службата му. На бюрото на бъдещия окръжен прокурор в оставка стоеше бутилка „Бушмилс“. Наля на себе си и на госта и вдигна чаша, цитирайки втората вещица от „Макбет“:

— Вече боят стихна и роди победа и разгром. В моя случай — разгром, но какво толкова? Да пием за боя.

Отпиха, после Ралф каза:

— Поздравления за начина, по който отговаряше на въпросите им. Особено като се има предвид какви лъжи изприказва преди това.

Самюълс сви рамене:

— Добрият адвокат трябва да умее да лъже убедително. Хората в този град никога няма напълно да повярват в невинността на Тери и Марси го знае, обаче ледът започва да се пропуква. Тя ми телефонира, че приятелката ѝ Джейми Матингли отишла да ѝ се извини, двете си поплакали заедно. Мисля, че най-силно въздействие оказа видеозаписът, на който Тери е в Кап Сити, но и моите обяснения за пръстовите отпечатъци и за ДНК тестовете ще помогнат. Марси е решила да остане тук. Мисля, че ще преодолее недоверието и предразсъдъците.

— Като спомена ДНК, се сетих, че Ед Боуган от Отделението по патология и серология анализира тези проби. Сега репутацията му е заложена на карта и сигурно газ пикае.

Самюълс се усмихна:

— Мислиш ли? Нека! Защото истината е още по-неприемлива — поредният случай на следи от стъпки, които внезапно спират. Пробите не бяха изложени на ултравиолетова светлина, само че в тях се появиха белезникави петна с неизвестен произход и вече са напълно негодни. Същото се случи с пробите на Хийт Холмс. На поредица от снимки се вижда как се разпадат. Всеки адвокат би умрял от радост.

— А свидетелите?

Бил Самюълс се засмя и си наля още едно питие. Предложи и на Ралф, но той отказа, защото му предстоеше да шофира до вкъщи.

— Със свидетелите беше лесно. Решиха, че са сгрешили, само Арлийн Станхоуп и Джун Морис се запънаха и не се отказаха от показанията си.

Ралф не се учуди. Станхоуп беше старицата, която беше видяла как Другия примамва в буса Франк Питърсън и потегля нанякъде, Джун Морис беше момиченцето, което го беше зърнало да излиза от парка и бе казало, че ризата му била обляна в кръв. Много възрастните и младите винаги са най-наблюдателни.

— Какво следва?

— Допиваме си уискито и всеки по пътя си — усмихна се Самюълс. — Последен въпрос.

— Давай.

— Онзи… единствен ли беше? Или има и други?

Ралф си спомни жадния блясък в очите на Другия, когато беше попитал Холи: „Виждала ли си подобни на мен?“ , и промълви:

— Мисля, че не, обаче никога няма да сме напълно сигурни. Може би има нещо, каквото и да е то. Вече вярвам в това.

— Господи, дано не си прав!

Ралф не отговори. Стори му се, че отново чува гласа на Холи: „Вселената е безкрайна.“

(21 септември)

Ралф си занесе кафето в банята, за да го пие, докато се бръсне. Докато беше в принудителен отпуск, не си правеше труда да се бръсне всеки ден, но преди две седмици го бяха върнали на работа. Джийни беше в кухнята и приготвяше закуска. Ралф усети миризмата на пържен бекон и чу тръбенето на тромпети, сигнализиращо началото на предаването „Днес“, което щеше да започне с редовната порция лоши новини, последвани от сензации за житието и битието на знаменитостите и безкрайно много реклами за лекарства без рецепта. Той стави чашата на плота и се вцепени — червеникав червей изпълзя изпод нокътя на палеца му. Надникна в огледалото и видя как лицето му се преобразява в лицето на Клод Болтън. Понечи да изкрещи, от устата му се изсипаха купища личинки и червени червеи и запълзяха по ризата му.

Събуди се и видя, че седи в леглото; сърцето му биеше до пръсване и ударите отекваха в гърдите му, в гърлото и в слепоочията му, притискаше длан до устните си, сякаш да заглуши писъка си… или да попречи на нещо да излезе. Джийни спеше до него, значи не беше изкрещял, а е било онова, другото…

„Нито една гадина не ме полази през онзи ден. Нито една дори не се допря до мен. Сигурен съм.“

Да, така беше. А и преди да се върне на работа, се беше явил на задължителния пълен (и отдавна просрочен) медицински преглед. Доктор Елуей го посъветва да свали един-два килограма и му съобщи, че има повишен холестерол, но иначе е здрав като бик.

Погледна часовника — беше четири без петнайсет. Легна си и се загледа в тавана. До настъпването на деня оставаше много време. Много време за размисъл.