Стивен Кинг - Другият

— Разбира се, че си го усетил — с горчивина отбеляза тя. — Ограбвал е съзнанието ти.

— Видели сте го — промълви Клод. — Криел се е в пещерата и сте го видели.

— Да.

— И приличаше на мен.

— Беше почти твое копие.

Лави плахо попита:

— Аз щях ли да разбера, че не е моят син?

Холи се усмихна:

— От пръв поглед. Убедена съм. Лейтенант Сабло… Юн… можем ли вече да тръгваме?

— Да. — Той се изправи. — Това им харесвам на опиатите — всичко продължава да те боли, обаче не ти пука.

Клод гръмко се засмя и се „прицели“ в него с показалец:

— Улучи право в десетката, братле. — Забеляза, че Лави се намръщи, и добави: — Извинявай, майко.

— Запомнихте ли какво трябва да кажете? — попита Холи.

— Естествено — ухили се той. — Толкоз е елементарно, че няма начин да се издъниме. Прокурорът на Флинт Сити възнамерява да възобнови делото Мейтланд и сте дошли да ме разпитате.

— А ти какво си ни казал?

— Че колкото повече си блъскам главата, толкоз по-сигурен съм, че през оная вечер не съм видял тренера Тери, а някой, дето е приличал на него.

— Друго какво? — намеси се Юн. — Най-важното.

Този път отговори Лави:

— Тая сутрин сте се отбили да се сбогувате с нас и да ни питате да не би да сме забравили да ви кажем нещо. Тъкмо когато сте си тръгвали, някой се е обадил по телефона.

— По стационарния — уточни Холи и си помисли: „Слава Богу, че още имат стационарен телефон.“

— Да, точно по него. Човекът рече, че работи заедно с детектив Андерсън.

— Който е разговарял с него.

— Да. Той казал на детектива, че оня, дето го търсите, истинският убиец, се крие в Мерисвил Хол.

— Чудесно. Гледайте да не го забравите, не казвайте нищо повече — кимна Холи. — Благодаря и на двама ви.

— Ние трябва да ви благодарим. — Старицата разпери ръце. — Ела тука, госпожице Холи Гибни, и прегърни старата Лави.

Холи се приближи до инвалидната количка и се наведе. След преживяното в пещерата ѝ беше хубаво в прегръдката на Лави Болтън. Дори ѝ беше необходима. Затова не побърза да се отдръпне.

След публичния арест и най-вече след публичната екзекуция на съпруга ѝ Марси Мейтланд се беше опарила от недоброжелатели и много внимаваше кого допуска в дома си. Ето защо, когато на вратата се позвъни, тя първо се приближи до прозореца, леко дръпна завесите и погледна през пролуката. Отвън стоеше жената на детектив Андерсън и очите ѝ сякаш бяха зачервени от плач. Марси изтича до вратата и я отвори. Да, Джийни наистина беше плакала и като видя колко е разтревожена Марси, отново се разплака.

— Какво е станало? Всичко наред ли е? Те добре ли са?

Джийни влезе в антрето:

— Къде са твоите момичета?

— Седят под голямото дърво в градината и играят крибидж с дъската на Тери. Играха до късно през нощта, а тази сутрин започнаха рано-рано. Какво е станало? Защо плачеш?

Джийни я хвана под ръка и я заведе в дневната:

— Моля те, седни.

Марси не помръдна:

— Кажи ми веднага!

— Едната новина е хубава, но другата — много лоша. Ралф и Холи Гибни са невредими. Лейтенант Сабло е бил прострелян, но раната му не е много опасна. Хауи Голд и Алек Пели… те са мъртви. Застрелял ги е от засада колега на мъжа ми. Детектив Джак Хоскинс.

— Мъртви? Мъртви ли? Как е възможно… — Марси седна на любимото кресло на Тери, защото краката ѝ се подкосиха, и недоумяващо се втренчи в Джийни: — За каква добра новина говореше? Как е възможно да са… Господи, става все по-лошо !

Тя притисна длани до лицето си. Джийни коленичи до нея и дръпна ръцете ѝ — с много нежност, но и решително:

— Марси, овладей се!

— Не мога. Съпругът ми е мъртъв, а сега и това… Никога няма да се съвзема. Дори заради Грейс и Сара…

— Престани — тихо каза Джийни, обаче Марси примигна, все едно я бяха зашлевили. — Нищо не може да върне Тери, ала двама достойни мъже умряха, за да изчистят петното от името му и да помогнат на дъщерите ти да не се чувстват белязани в този град. И двамата са семейни и като си тръгна оттук, ще ида при Илейн Голд. Сърцето ми се свива, знам, че ще е ужасно. Юн е бил ранен, мъжът ми е рискувал живота си. Знам колко те боли, но сега можеш да помогнеш на Ралф и на другите. Затова се овладей и ме изслушай.

— Да… Добре.

Джийни хвана едната ѝ ръка — беше ледена… също като нейната.

— Всичко, което ни разказа Холи Гибни, се оказа вярно. Имало е друг, извършващ убийствата, но не е бил човешко същество, а… нещо различно. Без значение е как ще го наречем — Ел Куко, Дракула, Син на Сам или на Сатаната… Бил е там, в пещерата. Намерили са го и са го убили. Ралф ми каза, че изглеждал като Клод Болтън, въпреки че истинският Клод през това време е бил в дома си на километри от пещерата. Преди да дойда тук, разговарях с Бил Самюълс. Той смята, че ако всички разкажем една и съща история, всичко ще е наред. Че е твърде вероятно да изчистим името на Тери. Ако всички разказваме една и съща история. Ще можеш ли?