Стивен Кинг - Другият

Коленичи и покри лицата на двамата мъртъвци. Достойни мъже, които би трябвало да живеят още дълги години. Семействата им щяха да скърбят за тях. Единственото хубаво бе (ако нещо в този кошмар можеше да е хубаво), че скръбта им нямаше да послужи за храна на чудовището.

Седна до тях, облегна лакти на коленете си и наведе глава. Имаше ли вина и за тяхната смърт? Може би, защото веригата от събития винаги водеше обратно до неразумното му, фатално решение да арестува публично Тери Мейтланд. И все пак, колкото и да беше съсипан от умора и от угризения на съвестта, донякъде си даваше сметка, че вината за случилото се не е само негова.

„Ще ни повярват — беше казала Холи. — Знаете защо.“

Той знаеше. Щяха да повярват дори на неправдоподобно обяснение, понеже е невъзможно следите от нечии стъпки внезапно да спрат и ларви да се излюпят в пъпеш с непокътната кора. Щяха да повярват, защото приемането на всяка друга възможност би означавало да се усъмнят в самата реалност. Каква ирония: онова, което бе закриляло Другия през дългите години, когато е убивал, сега щеше да защити тях.

„Вселената е безкрайна“ — каза си и зачака пристигането на пожарните.

Холи шофираше към къщата на семейство Болтън (беше изпънала гръб, ръцете ѝ бяха в позиция 10 и 2 часа) и слушаше как Юн се обажда на хората, които беше изброил на Ралф. Бил Самюълс беше потресен от новината за смъртта на Хауи Голд и Алек Пели; искаше подробности, но Сабло го отряза. По-късно щял да отговори на въпросите му, сега имало нещо много по-важно — Самюълс отново да разпита свидетелите, като започне с Върбова вейка. От самото начало трябва да я предупреди, че са възникнали сериозни съмнения относно самоличността на човека, когото е закарала от „Само за джентълмени“ до железопътната гара в Дъброу, и да я попита дали още твърди, че е бил Тери Мейтланд.

— Опитай се да ѝ зададеш подвеждащи въпроси, които ще породят у нея съмнения — добави. — Ще можеш ли?

— Естествено — заяви Самюълс. — Предимно това правя в съда през последните пет години. А и ако се съди по показанията на госпожата, самата тя храни известни подозрения. Също и другите свидетели, особено откакто записът с участието на Тери в учителската конференция стана публично достояние. Гледан е половин милион пъти в Ютюб. А сега ми разкажи за Хауи и Алек.

— По-късно. Не разполагаме с много време. Разпитай свидетелите, започни с Върбова вейка. И още нещо относно съвещанието ни преди две вечери. Много е важно, затова слушай внимателно.

Самюълс го изслуша и се съгласи, дойде ред Юн да позвъни на Джийни Андерсън. Този разговор беше по-дълъг, защото на нея можеше да обясни всичко. Накрая тя се разплака, но най-вече от облекчение. Мъчно ѝ беше за загиналите и че Сабло е бил ранен, но нейният съпруг (и баща на сина ѝ) беше невредим. Юн ѝ каза какво се иска от нея и тя веднага се съгласи.

Тъкмо преди да се свърже с началник Родни Гелър, чуха воя на още сирени, този път — съвсем наблизо. Две коли на тексаската полиция профучаха край тях на път към Мерисвил Хол.

— Ако имаме късмет, в един от автомобилите е полицаят, който беше разговарял с Болтънови. Май се казваше Стейп.

— Сайп — поправи го Холи. — Оуен Сайп. Как ти е ръката?

— Още ме боли зверски. Ще изпия и другите два мотрина.

— Не! Четири наведнъж ще увредят черния ти дроб. Свържи се с останалите хора. Преди това обаче изтрий разговорите с господин Самюълс и с госпожа Андерсън.

— От теб ще излезе страхотна мошеничка, сеньорита.

— Елементарна предпазливост, лейтенант — заяви Холи, без да откъсва очи от шосето. Нямаше нито една кола, но… такава си беше тя. — Изтрий ги и се обади на другите хора.

Оказа се, че Лави Болтън има сред запасите си от лекарства и перкоцет, предписан ѝ заради болките в гърба. Юн взе две таблетки вместо мотрин, после Клод, който при последния си престой в затвора беше изкарал курс по оказване на първа помощ, превърза раната му. През това време Холи обясняваше, но бързо, и то не само защото искаше час по-скоро да закара лейтенанта в болницата, а понеже държеше майката и синът да научат репликите си преди пристигането на полицията. Пазителите на закона скоро щяха да са тук, защото Ралф сигурно вече беше отговорил на въпросите им. Добре че не ѝ се наложи да ги убеждава в съществуването на Другия; Лави и Клод го бяха усетили преди две нощи, а Клод — и много по-рано. Беше споделил с тях, че от известно време се чувства неспокоен, объркан и сякаш някой го наблюдава.