Коди Макфейден - Тъмната страна

— Поне не е новобранец. Предполагам, че агентите, които ще отговарят на телефоните, ще бъдат зайци?

— Опасявам се, че да. От какво друго имаш нужда?

— Искате ли да се обадя на директора?

— Да, но няма да те карам да го правиш. Аз ще се оправям с него и ще се уверя, че ще се обажда на мен, а не на теб. Ще се нуждаем от ресурсите му, за да се справим с медиите.

— Благодаря.

— По-добре запрятай ръкави, Смоуки. Ще говоря с агент Смит и ще я изпратя при теб до един час. Обади се на Розарио Рийд.

— Да, сър.

Джоунс затваря и аз се наслаждавам на този момент. Не искам да се обаждам на Розарио, ама въобще. Нямам нищо друго освен лоши новини за нея.

— Стегни се — казвам си.

Набирам номера ѝ. Тя вдига само след три позвънявания.

— Смоуки?

— Здрасти, Розарио.

— Лоши новини, нали? — Не усещам никакво колебание в гласа ѝ. Това прави нещата малко по-лесни за мен, но не кой знае колко.

— Много лоши.

— Кажи ми ги. — В гласа ѝ отново не се усеща никакво колебание.

Правя го. Разказвам ѝ за Проповедника, видеоклиповете и страниците, които е откъснал от дневника на Лиза. Розарио мълчи през цялото време, докато говоря, а и след това.

— Помня Джейкъб Литълфилд — казва накрая тя. — Сладко момче. Помня и Марк Филипс. Малко чудовище, което порасна и се превърна в голямо такова. Влезе в затвора още на двайсет години. Горкият Декстър. Горкият ми син.

Гласът ѝ се пречупва за първи път, откакто я познавам. Така ни връхлитат загубите понякога, по никое време. Розарио не загуби самообладание, когато детето ѝ беше убито, а едва сега, когато се сеща за малкия си син и края на съботните сутрини.

— Приближавате ли се до откриването на това чудовище? — пита след малко тя.

— Да, в по-широк смисъл. Той ни осигури видеоклипове със записи на по-старите си жертви. С колкото повече информация разполагаме, толкова повече се увеличават шансовете ни да го заловим.

— Защо му е да прави това? Защо му е да разкрива тайната на Лиза пред целия свят? Не му ли е било достатъчно да я убие?

Тя иска да разбере и аз се опитвам да ѝ помогна, макар да съм наясно, че няма да намери никаква утеха.

— Винаги става въпрос за власт, Розарио. Власт над живота и смъртта и всичко останало. Не мога да ти кажа точно какви са мотивите му, поне не все още, но краткият отговор е „не“, убийството ѝ не е било достатъчно. Той иска да контролира най-личните, най-съкровените и най-пазените ѝ тайни. Това е сексът за него. При това е чудесен секс.

— А речта му за „истината“ и за Бог? — Гласът ѝ потреперва от отвращение.

— Той вярва, че вярва. Сигурна съм в това. Но също така е луд, така че пропуска истинската истина.

— Каква е тя?

— Той постоянно си повтаря, че използва смъртта, за да изпълни някаква цел. Истинската истина — грозната действителност — е, че убийствата са единствената цел, която му е необходима.

Розарио мълчи известно време.

— Откъде би могла да знаеш това?

Обмислям въпроса ѝ. Не ми го задават за първи път.

— Предполагам, че мога да чувствам онова, което и те.

Отново настъпва тишина.

— Какво чувства той точно сега? Това чудовище, което уби детето ми?

— Радост — отвръщам аз без никакво колебание. — Върховна радост.

Гласът на Розарио се променя и става груб и дрезгав:

— Искам да изпитва агония, Смоуки, а не радост.

— Знам. Единственото, което мога да направя, е да го заловя.

— Не се тревожи за мен или за влиянието върху семейството ми, когато случаят се разчуе. Ще е трудно, но ще се справим. Съсредоточи се върху намирането на това… чудовище . Моля те.

— Ще го сторя.

Влизам в службата и виждам, че Алън държи някакъв лист.

— Дава ни имената на всяка от жертвите — казва той. — Някои от тях са доста стари — според мен отпреди двайсет години, ако мога да съдя по дрехите, прическите и подобни неща.

— В основни линии всичко си е в един и същ формат — обяснява Кали. — Кара ги да разкрият някаква съкровена и мрачна тайна и след това им дава ясно да разберат, че ще ги убие.

— Но всеки клип свършва преди смъртта — отбелязва Джеймс.

— Странно — промърморвам аз. — Човек би си помислил, че моментът на смъртта е по-важен за него от останалото.

— Вероятно това е неговата рационална рамка — казва Джеймс. — Той ни казва — както на нас, така и на себе си, че се опитва да наложи някаква концепция за истината, която ни доближава до Бог. Опитва се да сподели тази истина със света, за да могат мнозина да бъдат спасени. Вероятно смята, че ако покаже убийствата, ще е доста воайорско.